Сардоничния смях
С УСМИВКА КЪМ СМЪРТТА
Много хора са запознати с нервния, странен, леко истеричен смях, който избухва у някой филмов герой, когато се случи нещо ужасно и обикновено непоправимо. Това не е смехът, с който сме свикнали – смях на радост, споделени емоции, изпълнен с жизнеутвърждаваща енергия. Това е нервното освобождаване на един несломим човек пред лицето на катаклизмите, които го сполетяват. Нарича се сардоничен смях.
Кой е “сардоникът” – смеещият се, без да се смее
Човек, който се смее, без да се смее вътрешно, без да се смее искрено, е сардоник. Това е човек, който се смее само с лицевите си мускули, но вътрешно остава студен и отдалечен от случващото се. Сардоникът не се смее – той разтяга устата си в усмивка, измъквайки смеха през зъбите си. В речниците, наред със “звучащия” сардоничен смях, се говори за изрази като “сардонична усмивка”, “сардоничен поглед” и “сардонично изражение на лицето”.
Сардоничен смях – сардинец – Сардиния
Думата “сардоничен” е навлязла в нашия език и култура чрез заимстване. Френските корени на прилагателното sardonique водят началото си от люлката на европейската цивилизация – Средиземноморието и Древна Гърция. Етимологията, науката за произхода на думите, свързва гръцката дума sardonios (“презрителен, язвителен”) с остров Сардиния, разположен на запад от Апенинския полуостров. Оттук произлиза името на познатата риба “сардина”, както и по-малко очевидното “сардоничен смях”.
Слънчева Сардиния и лицето на смъртта
Тогава защо името на слънчева Сардиния се свързва с мрачния сардоничен смях? Известният филолог и изследовател Владимир Проп в трудовете си “Ритуалният смях в народната култура” доказва, че сардоничния смях е смях пред лицето на смъртта и че произходът на израза е свързан с древния народ сарди, населявал някога Сардиния.
Убийството на възрастните хора в древна Сардиния – прототип на евтаназията?
Обичаят на жителите на древна Сардиния, чудовищен в очите на днешните цивилизовани европейци, е бил ритуален акт на милосърдие – това е практиката да се убиват стари хора, които вече не са в състояние да се грижат за себе си.
Старите хора, които вече не можели да се грижат за себе си, били упоявани със “сардоничната билка” и след това хвърляни от висока скала. Твърди се, че става дума за растението бучиниш.
Растението е силно токсично и предизвиква спазматично свиване на лицевите мускули, подобно на усмивка. Според една от версиите това е прототипът на сардоничната усмивка.
Сардоничния смях – превръщане на смъртта в живот
Сравнявайки фактите, Владимир Проп стига до извода, че смисълът на смеха, който съпровожда ритуалната смърт, първоначално съвсем не е бил такъв, какъвто ни изглежда на пръв поглед. Смехът в процеса на жертвоприношението имал за цел да отдели ритуалната смърт от обикновеното убийство, да замени смъртта с нов живот. Ученият стига до заключението, че в първоначалната си форма сардоничният смях е бил благочестив акт на превръщане на смъртта на член на племето в ново раждане, акт на превръщане на смъртта в живот.
Християнският подход: забрана на смеха пред лицето на смъртта
Днешното мрачно значение на сардоничния смях е до голяма степен резултат от налагането на древните свещени практики, свързани със смеха на погребения, от християнската европейска култура. С появата на християнството се променя самото значение на благочестието. Това, което обществото смятало за свещено, се превърнало в кощунство, в нарушение на божествените заповеди. Смъртта и погребението на човека се превърнали в акт на траурно възпоменание с надеждата за събиране и вечен живот на небето. При такова разбиране за временността на смъртта и вечността на истинския живот на човешката душа смехът пред лицето на смъртта станал не само излишен, но и греховен, защото охулвал божественото.
Така сардоничният ритуален смях с времето се превърнал в културно табу и се “обогатил” с редица “тъмни” значения, с които се свързва в наши дни.
ВСИЧКО ОТ ФАКТИ И ИДЕИ