В Европа бушува Втората световна война. Всичко, което Стефан Цвайг обича и, на което душата му принадлежи, е разрушено. На 23 февруари 1942 г. Стефан Цвайг и младата му съпруга се самоубиват заедно в Петрополис, Бразилия. На следващия ден бразилското правителство организира държавно погребение. Президентът Хетулио Варгас, който е сред хилядите хора, преминали мълчаливо пред телата, се разпорежда погребението да бъде осъществено на държавни разноски. Освен това той нарежда аутопсията да се извърши в дома на Цвайг, а не в моргата, в знак на уважение към писателя и съпругата му. Новината се разпространява бързо по целия свят и смъртта на двойката е отразена на първа страница на вестник “Ню Йорк Таймс”.

Цвайг е един от най-известните автори на своето време, а произведенията му са преведени на близо петдесет езика. В очите на една от приятелките му, писателката Ирмгард Кюн, “той принадлежи към онези, които страдат, но не искат и не могат да мразят. Той беше от онези благородни еврейски типове, които, макар и с тънка кожа и отворени за нараняване, живеят в съвършения стъклен свят на духа и самите те са неспособни да наранят.”

От 1933 г. нататък отчаянието на Цвайг от случващото се в политиката, постоянно расте. “Националсоциалистите са отчасти прави: в Германия само евреите (с редки изключения) са защитници на свободата, на независимостта. Истинската Германия иска или да се подчинява, или да заповядва.”

Опитите на Цвайг да привлече вниманието на безразличния свят към съдбата на преследваните в Германия, а по-късно и в Австрия, чрез съвместни манифести и прокламации, не се увенчават с успех. Той отрезвява, когато осъзнава “колко удобно би било да бъдеш ционист, болшевик или някакъв друг уседнал човек, вместо да се мяташ като забита дъска в поток, вече наполовина смачкан и наполовина износен!”

Виенският еврейски писател бяга от родината си през 1934 г., когато Хитлер идва на власт, пъров в Лондон, после в Ню Йорк и накрая в Петрополис – планинско градче на 40 мили северно от Рио де Жанейро, което става дом на колония от германски изгнаници. В бразилския си дом 60-годишният Цвайг и втората му съпруга Лота, която е с 33 години по-млада от него, са открити мъртви заедно в леглото след свръхдоза барбитурати от градинаря и икономката им на 23 февруари 1942 г.

В деня преди Цвайг да се самоубие, той изпраща ръкописа на “Вчерашният свят: мемоари на един европеец” на своя издател. Това е книга, която показва как Цвайг е страдал от това, което неговият биограф Джордж Прочник нарича синдром на жената на Лот – непрестанно желание да гледа през рамо към един изчезващ свят. Още преди да напусне родната си Виена, той вече има склонност към това. Натрупва колекция от сувенири от европейската култура, сред които писалка на Гьоте, писалище на Бетховен, ръкописи на Моцарт и Балзак – когато бяга от Европа се налага да остави всичко това от другата страна на Атлантическия океан.

Във “Вчерашен свят” той пише: “Когато се опитвам да намеря проста формула за периода, в който израснах, преди Първата световна война, се надявам, че ще мога да предам неговата пълнота, като го нарека “Златен век на сигурността”.

Цвайг е водил вълшебен живот по време на хипотетичния златен век на Хабсбургската империя – живот, който на практика далеч не е безопасен за повечето хора. Роден в заможно еврейско семейство (баща му е богат фабрикант, а майка му е дъщеря на банкер) през 1881 г., писателството и славата лесно идват. Публикува първата си стихосбирка на 19-годишна възраст и всичко, което пише след това – романи, поезия, биографии, публицистика – според него е написано с “полираната лекота на стихотворния изказ”. Живее във Виена, която поне според него е олицетворение на цивилизацията.

Тази Виена, според Цвайг, е унищожена от Хитлер. Дори високопоставените му приятели не могат да го предпазят от унищожение в немскоговорящите страни. Разбира се, след като бяга от родината си, нацистите започват да изгарят книгите му. Сътрудничи на Рихард Щраус в операта му “Тихата жена”, чиято премиера е в Дрезден през 1935 г. Но въпреки че Щраус е ръководител на музикалния отдел на Третия райх, нацистите спират продукцията, защото либретистът Цвайг е евреин.