Най-необичайните гробищни паркове
В СВЕТА
Народите по света имат различен манталитет и всеки от тях има свои собствени погребални традиции. Поради тази причина гробищата в различните части на света се различават много помежду си. Понякога историческите обстоятелства, а понякога дори интересите и желанията на отделни хора, са довели до много необичайни погребения. Ще ви разкажем за петте най-необичайни гробища по света.
Веселото гробище (Румъния)
Румънското Весело гробище (Cimitirul Vesel) се намира в село Сапанца, на границата на Румъния и Украйна. Това е малко гробище, в което има само около 800 гроба. То дължи международната си слава на скулптора и дърворезбар Йоан Патрас, който през 1934 г. решава да преосмисли традицията на надгробните паметници.
Днес гробището е украсено с надгробни плочи и кръстове в ярки цветове. Епитафиите в памет на мъртвите върху тези цветни паметници са представени във вид на леки и иронични стихове или карикатури. Те разказват истории за починалите, описват как са били запомнени от своите съселяни и рисуват картина на живота в провинцията в Румъния.
Йоан Патруш умира през 1977 г. Погребан е във Веселото гробище под изработен от него кръст, а делото му продължава Димитру Поп, резбар и поет. Димитру взима средно около 200 евро за един надгробен паметник, но не приема всяка поръчка.
Освен с необичайния си стил, гробището е забележително и с факта, че в него са погребани представители на различни националности: румънци, унгарци и украинци. Сега гробището е популярна туристическа атракция и източник на гордост за жителите на Сапанца.
Висящите гробове (Югоизточна Азия)
Традицията на така наречените висящи гробове е характерна за много азиатски народи и неизменно предизвиква изненада и шок у неподготвения европейски турист. Традицията датира от много векове – най-старият запазен висящ гроб е на повече от четири хиляди години. Смята се, че тази традиция е свързана с религиозни вярвания, според които колкото по-близо е тялото на починалия до небето, толкова по-лесно душата му ще стигне там.
Този начин на погребване има и практически съображения: останките на починалия са защитени от диви животни и наводнения, а гробовете не заемат земя, която може да се използва за земеделие. Самите ковчези са изработени от масивно дърво (понякога се използват лодки) и са прикрепени към скалите с въжета. Традицията изисква гробът да бъде издълбан по време на живота на човека, който ще лежи в него.
Такива погребения са известни най-вече на народа бо в Китай и на Сагада във Филипините. Бо са малък народ, който в момента е почти изчезнал, но гробовете им са добре запазени. Във Филипините тази традиция е все още жива и въпреки забраните на властите, филипинците в Сагада продължават да погребват мъртвите си върху скалите.
Парижките катакомби (Париж, Франция)
Парижките катакомби са обект на много градски легенди, мистични истории и страховити разкази. Нищо чудно, тъй като над 6 милиона души са били погребани в подземията под френската столица.
Първоначално катакомбите не са били планирани като некропол, а като кариера за варовик, която е осигурявала строителен материал за Париж. Каменоломните възникват през X в., когато жителите на Париж изпитват недостиг на камъни за строителство. Постепенно подземните катакомби се разширяват, докато се изчерпят, оставяйки огромни празни пространства под Париж. Решението за превръщането на бившите кариери в подземна костница е взето през XVIII век. По това време парижките гробища са препълнени, а епидемиите са постоянна заплаха за града. По тази причина през 1763 г. парижките власти решават да преместят гробовете под земята, а през 1777 г. крал Луи XVI нарежда да се укрепят подземните пещери в Париж – някои райони на града са застрашени от срутване. Оттогава останките от всички парижки гробища са пренесени в катакомбите, където са препогребани.
Точната дължина на катакомбите не е известна – според различни източници тя варира от 187 до 300 км, от които само 6 км са достъпни за туристи. В катакомбите се намират останките на много известни французи, сред които Жан Батист Колбер, ученият Блез Паскал и писателят Франсоа Рабле.
В момента парижките катакомби са застрашени, тъй като подземните води на река Сена проникват в подземията и разрушават колоните, което рано или късно може да доведе до срутване.
Sedlecký Church (Кутна Гора, Чешка република)
Седлецката църква “Вси светии” в Кутна Гора е величествено и в същото време страшно място. Причината църквата “Вси светии” да стане световноизвестна и да попадне в нашия списък е нейното вътрешно обзавеждане.
оляма част от вътрешността на църквата е съставена от човешки кости – останките на повече от 40 000 души, погребани в Седлец през различни времена. Историята на мястото обяснява причината за това необичайно явление.
Църквата “Вси светии” в Седлец придобива значимост през XIII в., когато един игумен, връщайки се от поклонническо пътуване до Йерусалим, донася шепа свещена земя и я разпръсква в манастирското гробище. Скоро гробището се разраства – за разрастването му допринасят не само “светостта” на гробището в очите на чешките католици, но и епидемиите и хуситските войни. През 1511 г. в Седлец са построени катедрала и крипта, в която са пренесени останките на погребаните в гробището.
През 1784 г. земята на манастира преминава в ръцете на фамилията Шварценберг, а през 1870 г. по тяхно нареждане костите са използвани за украса на църквата.
Скелетите на мъртвите са послужили като материал за декорация, включително за свещници и канделабри, вази и купи, а костите са използвани и за изработването на герба на Шварценберг, който украсява параклиса, както и за автографа на автора на това ужасяващо произведение на изкуството, резбаря Франтишек Ринт.
Мемориален риф Нептун (Маями, Флорида)
Нептуновият мемориален риф е изкуствен риф, разположен в близост до брега на Ки Бискейн, на дълбочина 14 метра. Той е известен не само като най-големия изкуствен риф в света, но и като уникално подводно гробище.
Първоначално замислен като чисто туристически и архитектурен проект, пресъздаващ митичната Атлантида, Нептуновият риф е превърнат в огромен мемориал. При гмуркане се откриват амфитеатри, пътища, скулптури и колони. Планираният размер на комплекса е 64 000 м2, а планираният брой на погребенията: 120 000.
Досега повече от 250 души вече са погребани в рифа. Всъщност рифът е не толкова гробище, колкото колумбарий – тук мъртвите се погребват единствено след кремация. Пепелта се смесва със специален цимент, използван за подводни работи, поставя се в специален калъп и се вгражда в основата на рифа, като мястото на погребението се отбелязва със специална табела. През март 2007 г. тленните останки на 93-годишния гмуркач Бърт Килбрайд, наричал себе си Последният карибски пират, са поставени на върха на колоната на главната порта на рифа.
Мемориалният риф “Нептун” се превръща в място за погребение на богати американци, чийто живот е бил свързан с морето – моряци, океанографи и др. Можете да видите мемориала не само като се потопите под водата, но и като влезете в уебсайта на Мемориалния риф, където има предавания на живо.
ВСИЧКО ОТ ФАКТИ И ИДЕИ