Кремацията като форма на погребение се използва още от праисторически времена. Древните хора са възприемали огъня като божество и са вярвали, че ако дадат на огъня тялото на починал роднина, то това ще му осигури защита в задгробния живот.

Кремацията в Древния свят

Кремацията се използва за първи път на европейския континент в Древна Гърция. Гърците вярвали, че изгарянето на покойника пречиства душата и я освобождава от земното тяло. След това, заедно с много обичаи и ритуали, които римляните възприели от Древна Елада, кремацията като форма на погребение става широко разпространена в Древен Рим. В онези времена в Древен Рим се е появил обичаят кремираните останки да се съхраняват в украсени урни на специални места, наречени колумбарии. Към 400 г. след Христа, когато повечето европейски народи приемат християнството, кремацията е заменена с погребение в земята.

Кремацията в Западна Европа

Кремацията се възобновява в Западна Европа през втората половина на XIX век. Преди това съществува практика по време на чума и холера да се изгарят телата, за което високопоставени свещеници специално са давали благословията си.  През 1869 г. Международната медицинска конференция, проведена във Флоренция, Италия, приема резолюция, в която призовава за широко разпространение на кремацията като средство за “запазване на здравето и земята за живите”. Призивът на лекарското съсловие получава обществена подкрепа в много страни в Европа, Америка и Австралия.

През 1873 г. професор Бруно Брунети разработва първата в света пещ за кремация, която е демонстрирана на Международното изложение във Виена. През следващата година сър Хенри Томпсън, личен лекар на кралица Виктория, основава Английската асоциация на крематориумите. През 1878 г. в английския град Уокинг и в германския град Гота са построени първите крематориуми в Европа.

Кремацията в Америка

Въпреки че първата документирана кремация в САЩ е извършена през 1792 г., първият крематориум е построен от д-р Дж.Ле Мойн в района на Вашингтон едва през 1876 г. Вторият американски крематориум е открит осем години по-късно – през 1884 г. в Ланкастър, Пенсилвания.

Между 1881 и 1885 г. в САЩ са създадени няколко сдружения на крематориуми. Постепенно, с нарастването на търсенето на този вид услуги, се увеличава и броят на крематориумите в страната.

През 1913 г. в Северна Америка функционират 52 крематориума с над 10 000 кремации на годишна база. През същата година д-р Х. Ериксън основава Американската асоциация за кремация, известна днес като Асоциация за кремация на Северна Америка (CANA).

Кремацията в наши дни

В наши дни кремацията е широко разпространена в целия свят. В САЩ и Канада понастоящем има около 1000 крематориума. По последни данни в Западна Европа има: 356 крематориума в Обединеното кралство, 80 в Чешката република и 70 във Франция (почти във всеки град). Кремацията е най-разпространена в Япония (98% от всички починали се кремират), в Чешката република (95%), във Великобритания (69%), в Дания (68%), в Швеция (64%). Държавните регулации в повечето държави, заради чистотата на кремираните останки, дават повече свобода на близките да се разпоредят с урните.