Терминът “клинична смърт” се утвърждава в официалната медицинска лексика на границата между 20 и 21 век, въпреки че се използва още от 19 век. Употребява се в случаите, когато сърцето на пациента е спряло да бие, което означава, че циркулацията на кръвта, която снабдява тялото с кислород, без който животът е невъзможен, е спряла.

Клетките обаче имат известен метаболитен резерв, благодарение на който могат да оцелеят за кратко без да бъдат обогатявани с кислород. Костната тъкан например може да оцелее часове наред, но нервните клетки в мозъка умират много по-бързо – за 2 до 7 минути. Това е времето, което е необходимо, за да се върне човек към живота. Ако намесата е бърза и успешна, в такива случаи се смята, че човекът е преживял клинична смърт.

Смята се също, че именно в мозъка се формират невероятните преживявания, за които свидетелстват оцелелите от клинична смърт.

Мнозина са поразени от това колко сходни са спомените на хората, преживели клинична смърт: винаги има светлина, тунел, видения. Скептиците се питат дали не са изфабрикувани. Мистиците и апологетите на паранормалното вярват, че сходството в преживяванията на хората, излезли от състояние на клинична смърт, доказва реалността на отвъдния свят.

От гледна точка на съвременната наука има отговор на тези въпроси. Според медицинските модели за функционирането на тялото, когато сърцето спре – мозъкът спира, неговата дейност също просто спира. Това означава, че каквито и преживявания да има човек, в самото състояние на клинична смърт той вече няма и не може да има никакви усещания и следователно никакви спомени. Следователно видението на тунела, присъствието на предполагаеми извънземни сили и светлината са породени преди клиничната смърт, буквално само миг преди тя да настъпи.

Какво определя сходството на спомените в такъв случай? Нищо по-малко от приликите във функционирането на нашите човешки тела. Картината на настъпването на клиничната смърт е една и съща за хиляди хора: сърцето бие по-слабо, мозъкът не се обогатява с кислород, настъпва хипоксия. По принцип мозъкът е наполовина заспал, наполовина халюциниращ – и всяко видение може да бъде съпоставено с различен вид дисфункция.

Завладяващото чувство на еуфория, внезапен покой и доброта не са предвестници на задгробния живот, а резултат от рязко повишаване на концентрацията на серотонин. В нормалния живот този невротрансмитер регулира чувството ни за радост. Изследвания, проведени в Германия под ръководството на А. Вуцлер, показват, че по време на клинична смърт концентрацията на серотонин се увеличава поне три пъти.

Много хора споделят, че виждат коридор (или тунел) и светлина в края на тунела. Медиците обясняват това с ефекта на “тунелното зрение”. Факт е, че в нормалния си ежедневен живот ние виждаме с очите си само ясно цветно петно в центъра и мътна черно-бяла периферия. Но мозъкът ни е способен да синтезира картини още от детството, създавайки цялостно зрително поле. Когато мозъкът не разполага с достатъчно ресурси, сигналите от периферията на ретината не се обработват, което води до характерното тунелно зрение. Колкото по-дълга е хипоксията, толкова повече мозъкът започва да смесва външните сигнали с вътрешните, което води до халюцинации: вярващите в тези моменти виждат Бога/Дявола, душите на своите мъртви близки, докато хората без религиозно съзнание “виждат” свръхинтензивни епизоди на своя живот.

Непосредствено преди ” изключването” от живота вестибуларният апарат на човека престава да се държи нормално и хората изпитват усещане за издигане, летене, напускане на тялото.

Съществува и още една гледна точка за този феномен: много учени не смятат преживяванията извън тялото за нещо паранормално. Да, това наистина са реални преживявания, но всичко зависи от това какъв смисъл им приписваме. Според Дмитрий Спивак, водещ специалист в Института за човешкия мозък към Руската академия на науките, има малко известна статистика, според която около 33% от всички хора поне веднъж са имали извънтелесно преживяване и са се възприемали “извън” тялото си. Ученият е изследвал състоянията на съзнанието на жените по време на раждане: според неговите данни всяка десета родилка е изпитвала усещане, че вижда себе си отвън. Изводът е, че подобно преживяване е резултат от механизъм, заложен дълбоко в психиката, който се задейства при екстремни състояния. Клиничната смърт е пример за екстремен стрес.

Справедливо е да отбележим, че при много хора, преживели клинична смърт, последвалите трансформации на личността са били положителни. Най-често в такива случаи се изострят емоционалната чувствителност, искреността, усещането за красотата на околния свят и чувството за пълнота на живота.