Реинкарнацията – превъплъщаването на човешката душа в други същества и форми на живот – растения, животни, птици – векове наред е смятана за реликва на архаичното съзнание, наивно вярване, подхранвано от древните приказки и митове. Някога хората се идентифицирали с природата повече, отколкото днес. Но разпространението на прогреса не означава, че митовете са необратимо отхвърлени; напротив, днес именно прогресът предоставя средства за въплъщаване на всичко онова, което преди е изглеждало немислимо.

В случая

става дума за прераждането на мъртвите в растения – 

най-новата технология, основана на напредъка в генетиката,

която прави възможно това превъплъщаване.

Сега всеки може да се превърне в дърво след смъртта. Когато роднините и потомците посещават гроба, те могат да прегърнат дъбовото или кленовото дърво, в което продължава да живее част от починалия човек.

ДНК на мъртъв човек се вмъква в растителна клетка, от която израства организъм. Теоретично и практически това важи за всяко растение – дървета, цветя, треви – но разработчиците са избрали да заложат на дървета, които могат да растат на гроба.

Компания “Biopresence” е базирана във Великобритания. Нейните основатели: Сико Фукухара и Джордж Тремел, са носители на Националната награда за постижения в областта на науката, технологиите и изкуствата. В едно интервю Тремел разказва за интуитивното усещане, което стои зад техния проект: надгробните паметници са мъртви, докато дърветата продължават живота на починалите. Разраснал се дъб, носещ гените на починалия, ще осигурява сянка на семейството в знойния ден, когато те идват да отдадат почитта си – не е ли това най-добрата връзка между двата свята?

Създаването на “дърво на паметта” е по-лесно, отколкото си мислите: растителната ДНК е по-толерантна към мутации и промени в генома, отколкото сложните животински организми.

Учените описват цялата схема по следния начин: биоматериалът се взема от лигавицата на устата на починалия. Клетките, които съдържат максимално количество генетичен материал, се извличат (подобна процедура се използва при генетичните тестове, когато се изисква да дадете слюнка в епруветка). След това от извлечената ДНК се отстраняват фрагментите, които биха могли да попречат на нормалния растеж на дървото. Накрая единична растителна клетка се поставя в хранителен разтвор, в който се инжектира подготвеният ДНК материал, след което клетката се облъчва със светлина, за да започне процесът на делене. Растението е готово за засаждане след около шест месеца.

Този период със сигурност е малко по-дълъг от подготовката на гроба и поръчването на паметник, но споменът за починалия ще се материализира не просто в камък и метална рамка, а буквално в нов живот! Разработчиците от Обединеното кралство оценяват разходите за такъв биопаметник на 20 000 лири.

Много привлекателната от човешка гледна точка практика да се отглежда “дърво на паметта”, разбира се, се сблъска и с правни усложнения: растенията с модифицирани геноми, засадени на открито, подлежат на допълнителни тестове в биотехнологични лаборатории. Това внимание не се основава на някаква абстрактна забрана, а на желанието да се избегнат непредвидени последствия.

Да, в първото си поколение дърветата с човешка ДНК проявяват характеристиките на нормалните дървета от същия вид. Какво ще се случи, обаче, ако след като започнат да разпространяват семената си, след няколко поколения спящите човешки гени се намесят в генома на растението, придавайки му хибридни характеристики, които могат да нарушат баланса в местната екосистема?

Валидността на тези опасения трябва да бъде потвърдена или отхвърлена чрез изследвания. Ако учените приемат за безопасни последствията от отглеждането на растения и дървета с части от човешка ДНК, то в близко бъдеще може да имаме уникалната възможност да се разхождаме в мемориални горички, където всяко дърво носи спомена за любим човек не само по име, но и в самата си плът.