Зъбите от Ватерло
БИЗНЕС С ТРУПОВЕ
Битката при Ватерло, състояла се през 1815 г. на територията на днешна Белгия, се превръща в истинска златна мина за безскрупулните предприемачи от Европа. Мястото, където Наполеон погребва амбициите си, се превръща в истинско Ел Дорадо на викторианската стоматология.
Евфемизмът “Зъби от Ватерло” (“Waterloo Teeth”) все още украсява много обяснителни бележки към музейните експонати, и тези експонати са доста отвратителни. Предупредени сте!
Когато европейците откриват истинското богатство на Западна Индия – захарта – започва може би най-нелепата ера в историята на разкрасяването. Черните, развалени зъби стават признак на богатство и изтънченост.
Бедняците с бели зъби от онази епоха сигурно завиждали на господина с изгнилите пънчета в устата: негодникът явно ядял захар, бил богат и не се срамувал от това. За щастие модата на изгнилите, черни, грозни зъби със съответната миризма отминава много бързо и елитът се сблъсква с очакван проблем: никакви пари не могат да върнат белите, здрави зъби. Този факт е в сила и в наши дни, но и през XIX в., когато стоматологията е в начален стадий на развитие, бил особено актуален.
Вследствие на търсенето се появява индустрията за зъбни протези. Но сами можете да видите колко гротескни били началните примери. Първо дървени, а после издълбани от слонова кост, те приличат повече на сандъци, поставени в устата, отколкото на пълноценни челюсти. Собствениците дори на най-умелите екземпляри бързо забелязали, че протезите бързо се износват и грозно пожълтяват. И само слепец би могъл да ги сбърка с истински зъби.
Процесът на изрязване на зъбни протези от слонова кост
Готова протеза от слонова кост
Само здрави зъби били подходящи за “импланти” и те можело да бъдат получени предимно от малки деца. Тъй като и по онова време е имало малко доброволни донори, за кратко време се появил бизнеса с извадените зъби. Циничен и грозен бизнес.
Предприемчивите и негнусливи хора бързо съобразили, че могат да вадят зъбите на бедните срещу скромно заплащане. Винаги можело да се намери здрав беден човек с прави зъби, който да сподели няколко от тях за протези. Или пък можело да напият някой местен пияница и да изтръгнат каквото е останало в неговата уста. Предприемачите от онова време нямали нищо против да разкопават гробове и да изтръгват зъбите, примерно, от челюстите на екзекутирани престъпници. Протезите изглеждали по-добре и по-естествено с вградените в тях истински зъби. Но имало един неприятен нюанс: никак не бил малък риска за новия богат собственик заедно с по-естествения вид на протезата с чуждите зъби да получи неочакван подарък: например сифилис, който се е запазил в кътника на обесен развратник.
И тогава се случило Ватерло. Около 50000 мъртви французи, англичани и прусаци били заровени в земята. И най-важното: били заровени на едно място. След обичайните мародерстващи селяни, аферисти от цяла Европа се втурнали към бившето бойно поле. Занаятчии, които не се страхували да изцапат нито ръцете, нито репутацията си: те изкопавали трупове и вадели зъби. С хиляди. Опитвали се да ги сортират така, че зъбите на един войник да се окажат в една и съща протеза – така било по-естетично. Повечето били насочени към английския пазар, заради платежноспособността на тамошния елит.
Английска карикатура осмиваща безпринципността на френските стоматолози от 19 век. Английските стоматолози били, разбира се, не по-малко безпринципни, когато ставало дума за богат клиент.
“Търсят се – няколко човешки предни зъби. За да се предотврати нежелана употреба, ще се приемат само екземпляри от континента.” (тоест от континентална Европа)
Патриотичните чувства на беззъбия елит бързо били притъпени. “Зъбите от Ватерло” се превърнали в своеобразен знак за качество и престиж. На бойното поле загинали здрави и силни момчета – и челюстите от останките им се оказали много по-качествени от дялканите кости, докарвани от Ийст Енд.
Може би съвременната стоматология подценява “услугата”, оказана от загиналите войници, направена без тяхното съгласие, разбира се. В крайна сметка благодарение на Ватерло стоматологията преживява наведнъж два сериозни тласъка напред: първо бумът на протезите от истински зъби, а след това, когато те отново стават дефицитни, развитието на изкуствените материали.
По времето, когато “добрият материал” за протези от Ватерло отново става рядкост, производителите на изкуствени челюсти вече имали достатъчно опит, за да се справят с недостига. През 30-те години на XIX в. бижутерът Клаудиус Аш създава керамични зъби, които изглеждали като истински, но се износвали по-бавно от произведените от слонова кост. Първите изкуствени зъбни протези били изобретени от американския зъболекар Чарлз Грей през 1822 г. Като основен материал за имплантите се използвал порцелана. През 1844 г. американският изобретател Чарлз Гудиър патентова вулканизиран каучук. Една от първите области, в които вулканизираният каучук се използва, е производството на изкуствени челюсти. Това се дължало до голяма степен на факта, че гумата можело да бъде направена розова – като дъвка или, ако предпочитате, като почти реалистично изглеждащи венци.
Независимо от последвалата история и развитието на стоматологията в наши дни, изразът “зъби от Ватерло” все още се употребява, макар и да се чува рядко. Използва се като нарицателно за цинизма на някое предприемаческо начинание.
Използвани са снимки от Британския музей по стоматология
ВСИЧКО ОТ ФАКТИ И ИДЕИ