Дебатът за моралния статус на евтаназията се основава върху предпоставката, че човешкият живот е нещо важно, ценно, добро. Без това твърдение спорът губи смисъл, а аргументите нямат никакъв смисъл. Въпросът за фундаменталната обосновка на евтаназията се обсъжда от десетилетия. В обществения дебат участват лекари, експерти по морална философия и медицинска етика, духовници и много други.

Има много аргументи в полза на евтаназията, но има и много възражения срещу нея. Като оставим настрана конкретните въпроси, има два основни аргумента в полза на възможността за евтаназия, и така “ЗА”:

1. Животът е хубаво нещо, но само когато удоволствието преобладава над страданието.

Това е силен и очевиден аргумент, който се основава на здравия разум: “Животът е хубаво нещо, стига да можем да му се наслаждаваме, да го живеем”. Следователно, когато човек страда толкова много, че не може да се радва на живота си, и е в състояние да изрази недвусмислено желанието си да сложи край на живота си, има основания за етично оправдаване на евтаназията.

Има две основни възражения срещу този аргумент:

Животът, изпълнен със страдание, все пак е нещо хубаво, ако алтернативата е да няма живот. Изпитвайки болка, човек е способен да изпитва чувства; изпитвайки отрицателни емоции, той все още изпитва. След смъртта няма възможност за преживяване. Затова животът, дори и мъчителният, винаги е по-голямо благо от смъртта.

Съзнателното желание на болния да прекрати страданието си не е достатъчно основание за евтаназия. Като разрешаваме евтаназията единствено по волята на умиращия, ние приравняваме евтаназията със самоубийството и освен това започваме да смятаме самоубийството за нещо добро.

2. Животът може да се приеме като благо само, когато човек живее смислено.

Аргументът е насочен към това какво прави живота на човека благо – перспективата за смислена дейност, емоции и качествено общуване. Ако болестта е довела човек до вегетативно състояние, лишила го е от съзнание, тогава животът му вече не е напълно човешки и следователно не се счита за благо. В такъв случай прекратяването на съществуването на даден човек е като отрязването на мъртво растение.

Има две основни възражения срещу този аргумент:

Човек се определя не само от своето собственото аз, но и от отношението на хората, които се намират около него. Ако човекът имаше стойност само когато е жив и е запазил разсъдъка си, културата ни нямаше да е такава, каквато е. От векове хората са почитали мъртвите и трепетно са се отнасяли към погребенията, въпреки че телата на починалите отдавна са се превърнали в прах. Любимият човек в кома или вегетативно състояние заслужава не по-малко уважение от останките на починал близък.

Животът във вегетативно състояние също е живот. Да го отрежете само заради вегетативността е равносилно на това да отсечете живо дърво, само защото не е човек. Тежко болният човек заслужава не по-малко почтително отношение от живата природа.

Дебатите се водят не само за фундаменталната морална обосновка на евтаназията, но и за практическата страна на самата процедура.

Прагматичните аргументи “за”:

– Поддържането на живота на умиращ човек е скъпо за болниците. Аргументът се основава на практическото схващане за разпределението на ресурсите. Поддържането на умиращ човек е мъчително не само за него и за близките му, но също така разхищава ресурси на здравното заведение. Вместо това лекарствата, оборудването и усилията на лекарите могат да бъдат насочени към лечението на хора, които все още могат да бъдат спасени.

– Поддържането на умиращ човек жив разпилява силите и ресурсите на неговите близки. Аргументът се позовава на прагматичното разбиране за благото на близките на умиращия. Обикновено поддържането на живота на човек, който се намира между живота и смъртта струва много пари. Близките на умиращия човек (или неизлечимо болния) харчат големи суми пари, за да го поддържат жив, въпреки че липсва възможност за реално възстановяване. За целта близките често влизат в дългове, взимат заеми, а необходимостта да се грижат за умиращ близък създава психологически проблеми за роднините, които често стигат до клинични разстройства.

Прагматични аргументи “против”:

– Възможности за злоупотреба. Въвеждането на евтаназията като практика заплашва с много злоупотреби. Липсата на контрол върху евтаназията, особено върху принудителната евтаназия, може да доведе до използването ѝ в ситуации, в които реално може да бъде избегната. Освен това с евтаназията, извършена против волята на умиращия, може да се злоупотреби по користни причини от неговите наследници или трети лица.

– Изисква сериозно преразглеждане на действащите закони. Въвеждането на евтаназията изисква значителна работа по законодателната рамка. Ще трябва да се разработят правни и медицински критерии за това кога евтаназията е приемлива и кога не е. Необходимо е да се изготви изчерпателен списък с необходимите медицински изследвания, за да бъде доказана уместността на евтаназията като евентуално решение.