Рудолф Нуреев
17.03.1938 - 06.01.1993
Пълното му име е Рудолф Хамет ули Нуреев – един от най-големите световно известни балетисти и хореографи. Има съветско-френски корени, но и татарско-башкирски произход. Ражда се на 17 март 1938 година в пределите на СССР. Интересна подробност е, че се появява на бял свят, докато майка му пътува с Транссибирската железница към Владивосток.
Влюбва се в танците покрай майка си. Тя често го води заедно със сестрите му на балет. Докато е на гастрол с ансамбъла за народни танци в Москва, Нуреев се явява на прослушване в Болшой театър. Приет е в трупата, но предпочита да стане част от балет „Киров“. За три години Нуреев става най-известният балетист на Съветския съюз.
На турне в Париж през 1961 като главен балетист на трупата Рудолф разгневява КГБ, тъй като поддържа близки контакти с „врага“. Убеден в това, че ще бъде убит, ако се завърне в СССР, балетистът търси политическо убежище във Франция. Според архивите на КГБ, самият Никита Хрушчов е разписал заповедта за убийството на Нуреев. Един тъжен факт: Рудолф Нуреев се завръща в родината си едва през 1989, когато майка му е на смъртно легло, при това с личното позволение на Михаил Горбачов.
Във Франция Нуреев е част от Grand Ballet du Marquis de Cuevas и като истинска звезда не му е трудно да попадне в приятелското обкръжение на Фреди Меркюри, Жаклин Кенеди Онасис, Мик Джагър, Анди Уорхол… На едно от турнетата се запознава с Ерик Брун, с когото стават любовници. Великият балетист до последно отрича и твърди, че със здравето му всичко е наред, докато не умира от СПИН през 1993 година – само осем години, след като болестта става позната във Франция.
Марио Боа, близък приятел на Рудолф Нуреев, описва една от страстите му: „Руди вечно беше без пари. Доколкото си го спомням, щом се появяха отнякъде авоари, той веднага ги обръщаше в произведение на изкуството: картина, гравюра, бронзова статуетка. Той обожаваше редките материи, старинните коприни, скъпоценните бродерии, разкошните килими, в това се проявяваше източната му чувственост“ (Нуреев е башкирец, има и узбекска кръв).
Нуреев е имал няколко жилища и всяко от тях е било буквално претъпкано до таваните с всякакви произведения на изкуството. Аукционни къщи от цял свят непрекъснато му изпращали каталозите си. Ако му харесвала някоя картина – той бил готов да я купи. Понякога, независимо от неадекватната цена, дори без да се замисля дали е оправдана. В крайна сметка парижкият му апартамент заприличал на склад на някакъв странен музей: целите стени били покрити с картини.
Според желанието си, Рудолф Нуреев е погребан в руската част на гробището Сент-Женевиев-де-Буа през 1993 година. Паметникът му е проектиран от декоратора Ецио Фриджерио, който често си е сътрудничил с балетиста. Напълно покритият с мозайка гроб, напомня персийски килим като красив спомен за източните корени на Нуреев и неговата любов към пътешествията.
Самият Фриджерио в трогателно писмо лично споделя: “След толкова много години работа с великия танцьор, ми беше поръчано да проектирам паметната плоча върху гроба му: задача, която едновременно ме развълнува и ми причини болка. Трудно ми беше да си го представя вечно неподвижен. Всеки символ за края на нечий живот ми се струваше отблъскващ. Затова реших, че ако легендарният номад си е тръгнал завинаги, то неговото заминаване трябва да бъде отбелязано с нещо, което да е свързано със земния му път. Така се роди идеята за разноцветния източен килим, покрил гроба му. Килим, толкова близък на духа и на дълбоката природа на моя велик покоен приятел.”
Три години след смъртта на Нуреев разкошните предмети от всичките му жилищата и къщи отишли на търг. Колекцията, ако може така да се нарече, прекратила съществуването си, но пък останала завинаги запечатана на снимки. Фотографиите на съкровищата на балетиста Рудолф Нуреев може да се видят на постоянната изложба в московската галерия „Домът на Нашчокин”.
ОТ КАТЕГОРИЯ ЗНАМЕНИТОСТИ
ВСИЧКО ОТ ФАКТИ И ИДЕИ