Обезопасените ковчези
И БИЗНЕСЪТ С ТЯХ
Историите за хора, погребани живи или имали драматични преживявания с оживели мъртви, не били толкова необичайни до към 19 век.
Например Петрарка, един от най-приятните поети на Ренесанса, се събудил по време на погребението си и преживял големия шок, че почти е погребан жив. След това обаче гениалността му само се засилила. Историята не твърди, че двата факта имат причинно-следствена връзка.
Тук може да се добавят и ужасяващите разкази за умишлените погребения приживе: екзекуциите в Китай, Древен Рим и дори в Русия (поне от XVII век). Любопитно е, че в последните два случая били погребвани живи предимно жени: весталки, нарушили обета за девственост в Рим, и жени, убили съпрузите си в Русия.
Във всеки случай хората винаги са смятали,
че има вероятност да попаднат в гроба още живи.
Тази вероятност се е развила в страх, който през 21 век е напълно забравен.
Тафофобията, т.е. страхът от това да се събудиш жив в ковчег под дебел слой пръст, в никакъв случай не е страх, лишен от смисъл и причини. Поне в миналото.
Пример за тафофобия в литературата е песента The Tale Of Solomon Snell, в която се разказва за един джентълмен, който си поръчал обезопасен ковчег, но той не успял да сработи, защото пазачът на гробището бил пиян и не чул звънеца. Лош късмет.
Разбира се, има ли масов страх (потребност), има и масово предлагане (маркетингово решение).
Първият “сигурен” ковчег е поръчан от пруския генерал-фелдмаршал Фердинанд (масон и принц на Брауншвайг) през 1792 г. Той толкова се страхувал да не се събуди в задушен ковчег в един кошмарен ден, че осигурил няколко нива на защита, като вентилация и прозорци за наблюдение в криптата, както и ключалки за ковчега, които се отварят отвътре.
По онова време, в условията на пика на тафофобията, постъпката му съвсем не се смятала за ексцентрична, а напротив: била напълно разумна и дори достойна за подражание (разбира се, за тези, които можели да си позволят подобен лукс, досущ като в наши дни).
Деветнадесети век, наред с другите технически промени,
се превръща и в епохата на обезопасените ковчези.
Устройствата за спасяване на мъртвите се разделят на две категории: такива, които позволяват да се даде сигнал, че починалият е жив и не е много щастлив да бъде в гроба, и такива, които му позволяват сам да се измъкне от сандъка в ямата.
По-голямата част от клиентите предпочитали първия вариант, тъй като бил в пъти по-евтин. И тогава, както и сега, никой не искал да се разори, заради смъртните си страхове, подхранвани от социалната мода. В онези времена разпространяването на социалната мода зависело от романите, разказите и песните на пътуващите трубадури…
Системата за сигнализация била адски проста, но скоро се превърнала в много несигурна. От ковчега до повърхността стигала тръба, през която навън излизало въже или верига, прикрепена към камбана. Събудилият се човек можел да дръпне това въже и да даде сигнал на пазача на гробището. В същото време тръбата служела и за подаване на свеж въздух.
Евтино, просто и сигурно.
Поне на пръв поглед.
Когато обаче обезопасените ковчези станали сравнително масово явление, се проявил критически важният им недостатък, скрил се в самата им конструкция. Оказало се, че труповете, подути и деформирани, естествено потръпвали, шавали, тоест движели се. Сигналните въжета, прикрепени към ръцете и краката, предизвиквали алармен звън. Ковчегът бивал разкопаван, а вътре се оказвало, че има само “необичайно подвижен” труп.
В крайна сметка нещата станали още по-шантави. За да се предпазят от фалшиви есхумационни “спасявания”, роднините на починалите започнали да монтират зрителни тръби с дебели стъклени прозорци.,
Представете си тази адска картина: гробище, в което всеки гроб е снабден с такива шахти. Работата на гробищния пазач се превръщала в постоянен ад под небето: да обикаля и да проверява лицата на мъртвите по цял ден.
Освен “сигнализиращите” ковчези, имало и по-съвършен метод за спасение: ковчези, които позволявали на оживелия човек да излезе, без да чака спасителната акция.
Те били изключително скъпи, тъй като изисквали сложни ключалки и машинарии. По очевидни причини подобна система работела ефективно само в крипта. Имало модификации на ковчези със самоспасяване дори от погребение под земята, но липсвали желаещи да тестват тяхната ефективност в реални условия.
В наши дни, приблизително двеста години след бума на тафобията, все още се произвеждат обезопасени ковчези, което означава какво? – правилно: има търсене.
Италианският бизнесмен Фабрицио Казели е изградил малка бизнес империя на тази основа.
Неговите световноизвестни ковчези са оборудвани с предупредителни системи като домофон, дихателни устройства и дори пейсмейкър. Но най-важното е, че има Wi-Fi, така че пробудилият се клиент да не скучае, докато го откопават.
Истории с щастлив край за хора, използвали съвременните обезопасени ковчези по предназначение, уви! – липсват.
Скромно ще предположим, че този факт се дължи на възможностите на съвременната медицина, която може със сто процентова увереност да се произнесе за настъпването на смъртта.
ОТ КАТЕГОРИЯ ИСТОРИЯ
ВСИЧКО ОТ ФАКТИ И ИДЕИ