Хънтър Томпсън
18.07.1937 - 20.02.2005
ПОГРЕБЕНИЕ ЗА МИЛИОНИ ОТ ДЖОНИ ДЕП
Хънтър Стоктън Томпсън остава в историята като основател на така наречената “гонзо журналистика” – нов жанр на разследващата журналистика, който предполага засилено лично наблюдение, лично участие на журналиста в процеса, за който пише. Освен създател на “гонзо журналистиката”, Томпсън е автор на художествена литература и сценарист на документални филми: има около дузина художествени романи, като един от най-известните му романи е за американските мотоциклетни банди – “Ангелите на ада”. Томпсън е известен и като автор на книгата “Страх и омраза в Лас Вегас”, по която е заснет световноизвестният филм с Джони Деп и Бенисио дел Торо в главните роли.
Голяма част от произведенията на Хънтър Томпсън са до голяма степен автобиографични. Неморалното поведение на главните герои и бунтарското им отношение към обществото, в което съществуват също са част от поведенческите виждания на автора: Томпсън никога не е криел собственото си силно критично отношение както към американската държава, така и към американското общество и в художествената си проза, и в журналистиката си, и в живота си като цяло. В резултат той винаги е оставал много контракултурна фигура, която има почти толкова врагове, колкото и почитатели.
В зрелите си години Томпсън неведнъж е изразявал личните си нагласи, че ненавижда перспективата един ден да се превърне в немощен и грохнал старец, който е в тежест на семейството си и дори на самия себе си. Известно е, че от 50-годишна възраст той редовно изразява депресивни мисли за влошеното си здраве. На 60-годишна възраст той страда от редица заболявания, а на 67 години е изтощен от борбата с хроничните болести и от скорошна операция на тазобедрената става.
На 20 февруари 2005 г, в шест и половина часа вечерта, Томпсън се прострелва в главата с пистолет Magnum. Близките му възприемат инцидента като отдавна планирано и обмислено решение: всички са съгласни, че то е част от дългогодишния му план да “преодолее старостта си”. Синът му Хуан, който открил бездиханното тяло на баща си в съседната стая, се обадил в полицията, излязъл на двора и стрелял с пушката си три пъти във въздуха.
Четири дни преди смъртта си Томпсън пише предсмъртно писмо със следното съдържание:
“Няма никакви игри вече. Няма повече бомби. Вече няма разходки. Вече няма забавления. Край на плуването. 67. Това е с 17 години повече от 50. Седемнайсет години повече, отколкото исках, отколкото ми трябваха. Скучно ми е. Станах раздразнителен. Не е приятно за никого. 67 години. Алчност. Престани, дръж се според възрастта си. Отпусни се. Няма да боли.”
Томпсън се самоубива веднага след края на футболния сезон – обичал да гледа мачове и не харесвал скучната и тъмна част от зимата в Колорадо, която настъпвала веднага след това. Три месеца по-късно списание Rolling Stone публикува текста на бележката му със заглавие: “Футболният сезон приключи”.
След самоубийството на Хънтър Томпсън неговият дългогодишен приятел Ралф Стедман разказва: “Преди 25 години ми каза, че би се чувствал наистина в капан, ако не знаеше, че може да се самоубие във всеки един момент. Не знам дали е смело, глупаво или нещо друго, но беше неизбежно.”
Публичното прощаване се провежда през март в град Аспен, където Томпсън живее дълго време и където през 1970 г. се кандидатира за окръжен шериф. В онези дни кампанията му шокирала местната общественост с безпрецедентните съгласувани усилия, които двете основни конкурентни партии положили, за да попречат на Томпсън да спечели по какъвто и да било начин.
Прощалната церемония била частна от началото до края; нямало публична погребална служба или процесия. Томпсън разработил план за собственото си погребение много години преди смъртта си, което било замислено като шумно изстрелване на пепелта му от оръдие.
На 20 август 2005 г., около шест месеца след смъртта му, планът на Томпсън за погребението, което искал, бил осъществен, благодарение на Джони Деп: прахът му бил натоварен в оръдие и изстрелян – заедно с бели, сини, червени и зелени пиротехнически снаряди.
Всичко това се случило под звуците на “Spirit in the Sky” на Норман Грийнбаум – можете да чуете тази песен.
Освен песента на Норман Грийнбаум, звучала и емблематичната “Mr. Tambourine Man” на Боб Дилън, която силно импонира с духа и нагласите на Хънтър Томпсън:
Оръдието се издигало на върха на 47-метрова кула, построена във формата на юмрук с два палеца, стискащ цвете от мескалинов кактус: “официалният” символ на гонзо журналистиката, който Томпсън лично създал през 1970 г., докато провеждал кампанията си за шерифския офис на окръг Питкин в Колорадо.
Тази монументална кула се намира на територията на имението му Owl Farm в Уди Крийк, Колорадо. Построена е по негов собствен проект, в съавторство с приятеля му Ралф Стедман. За пръв път кулата е показана в програмата “Омнибус” на Би Би Си през 1978 г.; епизодът се нарича “Страх и омраза в Гонз Вижън”. По-късно именно това издание е добавено като бонус материал към колекционерското DVD издание на “Страх и омраза в Лас Вегас”, издадено през 2004 г.
В едно старо интервю Томпсън разказва, че иска да организира “посмъртно парти” за приятелите си, на което пепелта му да бъде разпръсната с оръдие. Тези думи се тълкуват като последната воля на писателя и шест месеца след самоубийството такова парти наистина се провежда. Между другото, всички разходи са поети от Джони Деп, дългогодишен приятел на Хънтър, който играе два пъти във филмовите адаптации на “Страх и омраза в Лас Вегас” и “Дневник с ром”.
Погребението, което Хънтър искал, било на стойност 3 милиона долара. Платено е от Джони Деп, дългогодишен приятел на Хънтър, който играе два пъти във филмовите адаптации на “Страх и омраза в Лас Вегас” и “Дневникът с ром”. Деп казва, че за него било много важно да сбъдне едно от най-важните желания на Томпсън. Добавил и, че е много горд с факта, че е в състояние да допринесе за изпълнението на желанието на приятеля и човека, когото дълбоко уважава. Известно е, че малко след смъртта на Томпсън, Деп също така изплаща дълговете му.
Анита – вдовицата на Томпсън – отговоря положително на въпроса на репортерите дали смята, че подобно погребение е достойно за съпруга ѝ. “Той обичаше да се забавлява”, казва тя и изразява абсолютна увереност, че приятелите и семейството на Хънтър са успели да изпълнят последната му воля по отношение на погребалната церемония.
На погребението присъствали повече от 280 гости, много от които са доста изтъкнати личности. Сред присъстващите са сенаторите Джон Кери и Джордж Макгавърн, журналистите Ед Брадли и Чарли Роуз, актьорите Джак Никълсън, Бил Мъри, Бенисио дел Торо, Шон Пен, Джош Хартнет и музикантите Лайл Ловет, Джон Оутс и Дейвид Амрам.
Присъствали и хора, спечелили билет за церемонията чрез ексцентрична лотария. Билетите били изтеглени чрез продукти на базираната в Денвър пивоварна Flying Dog. В продължение на месеци колекционерските бутилки “gonzo porter” съдържащи “златен билет”, даващ право на притежателя си да присъства на частната прощална церемония на Томпсън, били разигравани успешно. Всяка от бутилките струвала 95 долара, а според съобщеното, златният билет бил само един, но притежателят му можел да вземе със себе си още един човек.
Малко преди погребението вдовицата на основателя на гонзо журналистиката посетила семейството на Ърнест Хемингуей и им върнала еленовите рога, които Томпсън откраднал преди петдесет години. През 1964 г. Томпсън работел върху есето “Какво привлече Хемингуей в Кечъм?”, чиято цел била да разбере какво точно е накарало Хемингуей – световноизвестен писател и носител на Нобелова награда за литература – да се премести в малкото забутано селце Кечъм, Айдахо. Сигурно помните, че самият Хемингуей се застрелва през 1961 г.? През 1964 г., когато пристига в Кечъм, за да интервюира семейството на Хемингуей, Томпсън забелязал рога, окачени над входната врата, и по напълно ирационален импулс, ги откраднал. Срамувайки се от постъпката си, Томпсън през следващите 50 години, ги пазел в гаража на фермата си. Едва след смъртта му Анита се решила да върне откраднатите рога на законните им собственици.
В град Аспен, където Томпсън някога водил предизборна кампания, е открита изложба “Freak Power”, посветена на гонзо журналистиката, на Томпсън и по-специално на опита му да стане окръжен шериф. Изложбата включва вестникарски бележки, снимки, плакати от предизборната кампания и др.
И няколко думи за Анита – вдовицата на Хънтър, полякиня по националност. Двамата започват да се ухажват през 2000 г. Изпитвали безкрайна симпатия и привързаност един към друг и се забавлявали безкрайно. “Всеки път, когато напускахме къщата, това беше голямо приключение. Имахме контролен списък с нещата, които ни трябваха, за да излезем от къщата, дори и да излизахме само за 30 минути”, разказва Анита. Списъкът: цигари и филтри; портфейл; шапка; слънчеви очила; копринена кърпичка; енергийни напитки; закуски – бисквити и чипс; чивас, вода и лед; всички вестници – “USA Today”, “New York Times”, “Denver Post” и след това всички ежедневници; опакована лула и усмивка. Когато Хънтър страдал от писателски блокаж, тя усещала неочаквана отговорност пред Хънтър и света да го “държи в пишещо състояние”. Когато пишещата машина на Хънтър внезапно се счупвала, “защото той винаги имаше всички оправдания защо не може да пише”, Анита имала още три пишещи машини в гардероба си, заредени с хартия и готови за работа.
Една нощ, спомня си Анита, в 2 часа през нощта Хънтър решил, че иска да отиде да плува. Той имал договор за наем на басейна на съседите им, който установявал право на ползване от полунощ до 5 ч. сутринта. Снежната буря навън била оставила четири фута сняг на земята и бурята все още била в пълна сила. Въпреки това те излезли в бялата нощ, облечени само с ботуши и халати, а след като поплували, Хънтър решил, че трябва да се поразходят. Качили се в зеления си джип “Чероки” и поели нагоре по хълма, където колата забуксувала и в крайна сметка просто спряла. Опитали да разчистят снега с лопата, но било безнадеждно. По това време гърбът на Хънтър силно го болял и Анита нямала друг избор, освен да отиде до къщата на съседите за помощ. Хънтър ѝ дал своя халат и тя тръгнала, отново през снега, облечена с два халата. Хънтър я чакал в колата, разбира се без халат, само с ботуши. Когато най-накрая се върнали в къщата в 6 ч. сутринта, пирували с омлет и текила. След този случай Хънтър написва разказ, озаглавен “Полското момиче”, за жена, която тръгнала да се разхожда из гората с два халата и попаднала в най-различни приключения.
Ерата на гонзо журналистиката за съжаление, отмина, но паметникът на Хънтър Томпсън се издига на 153 фута височина под формата на юмрук с шест пръста и цвете пейот в дланта, проектиран лично от него. Според очакванията, 150-метровият паметник трябвало да се издига в Уди Крийк, а пепелта на Хънтър да бъде разпръсната с оръдеен залп през този гигантски юмрук. Джони Деп, който организира погребението на своя приятел, построява паметника с три метра по-висок, защото Статуята на свободата е висока 151 метра, но истинската свобода е Хънтър Стоктън Томпсън.
ОТ КАТЕГОРИЯ ЗНАМЕНИТОСТИ
ВСИЧКО ОТ ФАКТИ И ИДЕИ