Джон Ленън
09.10.1940 - 08.12.1980
ЧЕТИРИ ИЗСТРЕЛА В ГРЪБ
Джон Ленън е британски рок музикант, съосновател и най-известен член на “Бийтълс”. И до днес той е смятан за един от най-известните музиканти в света. В края на 60-те години Ленън е и политически активист, който активно протестира срещу войната във Виетнам и срещу други въоръжени конфликти.
На 8 декември 1980 г. Джон Ленън се прибира заедно със съпругата си Йоко Оно в нюйоркския си апартамент в комплекс “Дакота”. Според една от версиите някой поискал автограф от Ленън. Той отказал, продължил да върви с Йоко и тогава се раздали изстрелите: четири изстрела в гръб довели до смъртта на един музикант със световна слава. Ленън е застрелян от Марк Чапман, пазач от Хонолулу. Данните за мотивите на Чапман са противоречиви, но най-често се твърди, че това е желание за слава, “да вземе славата на Ленън за себе си” и завист към музиканта. Така или иначе, Чапман става известен, но заплаща със свободата си, затова и до днес е в затвора (от 2022 г. – вече 42 години и след 12 отказа да бъде амнистиран).
Ленън е откаран в болница “Рузвелт”, където лекарите известно време напразно се борят за живота му. В съседната стая случайно се намира журналист от ABC, който, след като научил, че умиращият пациент е Джон Ленън, изтичал до телефонната будка и информирал редакцията на своя канал. В този момент ABC излъчва мач от Националната футболна лига между “Маями Долфинс” и “Ню Ингланд Пейтриътс”. На живо по телевизията спортните коментатори съобщават на зрителите, че известният рок музикант е починал. Новината веднага се ретранслира от ВВС и се разнася по света.
Така светът научава за убийството на Ленън.
Много фенове на “Бийтълс” и фенове лично на Джон Ленън се събрали както пред болницата, така и пред апартамента му в “Дакота”. Известно е, че няколко почитатели на звездата, посегнали на живота си, след като научили за смъртта на своя идол.
В деня след убийството на музиканта Йоко Оно прави изявление, че няма намерение да организира голямо погребение или каквото и да било публично събитие, за да отбележи смъртта на съпруга си. Вместо това тя кани всички, на които Джон Ленън не е безразличен, да се присъединят към нея, като прекарат десет минути в мълчание и се помолят за душата му.
На 12 декември Йоко Оно кремира тялото на Джон Ленън в крематориума на нюйоркското гробище Фернклиф в Хартсдейл. Същия ден Оно отива в нюйоркския Сентръл парк и разпръсква праха на Ленън в местността Strawberry Fields.
Според съобщения в пресата милиони хора по света се присъединили към десетминутното мълчание на 14 декември 1980 г.. В този ден феновете отново се събрали пред болницата, в която починал Ленън, пред къщата, в която е живял, както и в Сентръл парк – там се събрали около 225 000 души.
В уречения час всички радиостанции в Ню Йорк спират излъчването си за 10 минути.
Почти веднага след смъртта на Ленън много организации и личности полагат усилия да почетат паметта на великия музикант. В Прага се появява “стената на Ленън”: през следващите десетилетия феновете на музиканта изрисуват оградата на Малтийската градина с надписи и картини, посветени на идола си – скоро стената се превръща в туристическа атракция. Много известни изпълнители по онова време, повечето от които познават лично Ленън, му посвещават конкретни изпълнения и концерти, песни и цели албуми; сред тях са Дейвид Боуи, Queen, Пол Маккартни, Дейвид Гилмор от Pink Floyd, Bellamy Brothers, Джордж Харисън, Елтън Джон, Пол Саймън и много други.
През 2007 г. Йоко Оно създава мемориал в памет на съпруга си на остров Виджай, близо до Рейкявик в Исландия – Стълб на мира, чиито прожектор прорязва небето с лъчите си. През 1997 г. с нейно посредничество е създадена стипендията “Джон Ленън” за талантливи млади музиканти в САЩ – понастоящем една от най-престижните стипендии за млади изпълнители. През 2002 г. на името на Джон Ленън е кръстено летището в Ливърпул, Великобритания, както и един от лунните кратери. От 2000 г. до 2010 г. в Сайтама, Япония, е разположен музей на Ленън, в който са изложени китари, костюми и други предмети, принадлежали на Ленън.
В няколко града по света има улици, кръстени на великия музикант.
Освен колоната, издигната от Йоко Оно, има поне още няколко паметника, посветени на Ленън.
През 2009 г. в Залата на славата на рокендрола в Ню Йорк е организирана изложба, посветена на Ленън, в която е представена колекция от негови лични вещи.
През 2018 г. Йоко Оно създава произведение на изкуството, наречено “Небе”, което е инсталирано на метростанцията на 72-ра улица.
Забележително е, че музей на Ленън съществува и в Русия от 1966 г., макар и не официално (по това време песните на групата са забранени за слушане). Музеят е основан от Николай Васин, известен в музикалните среди бийтълс-фен, който, запленен от работата на групата, превръща собствения си апартамент в музей, посветен на нея. По очевидни причини Джон Ленън е в центъра на живота на Николай, не на последно място защото през 1970 г. той отговаря на едно от писмата му, като му изпраща плоча с автограф и по този начин Васин става единственият съветски гражданин, който си е кореспондирал с “Бийтълс”. От 1990 г. насам Васин се бори за създаването на “Храм на любовта, мира и музиката на Джон Ленън” в Санкт Петербург, който така и не успява да се реализира.
Мемориалът на Джон Ленън в Сентръл парк на Strawberry Fields
На 9 октомври 1985 г. Йоко Оно посвещава Strawberry Fields (2,5 акра площ в Сентръл парк в Ню Йорк), в памет на покойния си съпруг Джон Ленън. На този ден музикантът и активист за мир щеше да навърши 45 години.
Говорейки на една сцена с тогавашния кмет на Ню Йорк Едуард Кох, Оно заявява пред няколкостотин поканени гости и пред пресата: “Тази градина е резултат от нашата съвместна мечта. Това е нашият начин да вземем една тъжна песен и да я направим по-добра”, заимствайки стих от “Hey Jude” на Бийтълс
“Визията на Джон Ленън за универсална хармония е напълно е въплътена в Градината на мира”, казва Кох.
Strawberry Fields се намира точно на входа на 72-ра западна улица към Сентръл парк, точно срещу комплекса “Дакота” – историческата сграда, в която са живели Йоко Оно и Ленън и пред която Ленън е убит на 8 декември 1980 г. Оно обмисля да напусне апартамента след трагедията, но в крайна сметка решава да остане в апартамента си, чиито прозорци гледат към Strawberry Fields. “Това е мястото, където Джон и аз направихме последната си разходка заедно”, пише Йоко Оно в отворено писмо, публикувано в New York Times няколко месеца след обявяването на проекта за мемориала на Джон Ленън “Strawberry Fields” през 1981 г. – Джон би бил много горд, че това е остров, кръстен на неговата песен, а не статуя или паметник.”
В “Антология” Ленън обяснява, че в детските му спомени от Ливърпул, Strawberry Field била “стара викторианска къща, превърната в дом за сираци от Армията на спасението”. Очевидно това е било ферма, в която са отглеждали ягоди. “Аз и моите приятели всички отивахме там, разхождахме се и продавахме бутилки лимонада. Винаги се забавлявахме в Strawberry Field.” Тези спомени вдъхновяват Ленън да напише хита на “Бийтълс” от 1967 г. “Strawberry Fields Forever”
Сентръл парк е нещо като заден двор за Йоко Оно и Ленън. През 1993 г. Оно разказва пред The New Yorker, че са снимали видеоклип към песента на Ленън “Woman” на мястото, което по-късно ще се превърне в Strawberry Fields. Ето го клипа:
“Около седмица преди смъртта на Джон сами снимахме музикален клип на това място”, казва тя. “Казахме си: “Това е толкова мизерно място” – беше толкова запустяло и никой не се грижеше за него. Казах: “Ами да дарим малко трева или нещо друго?” Джон каза: “Да, това е добра идея.” Разбира се, по онова време не знаех, че ще последва всичко това.”
На 16 април 1981 г. кметът Кох подписва закон, с който част от Сентръл парк е обявена за Strawberry Fields. В отговор Йоко Оно предлага да плати засаждането на дървета, храсти и цветя в цялата зона. Дарението възлиза на 1 милион долара, разпределени поравно между разходите за озеленяване на района и благотворителен фонд, който да се грижи за поддръжката му.
В отвореното си писмо Йоко призовава всички страни по света да осигурят местни растения и камъни за паметника. “Растенията накрая ще се превърнат в гори, скалите ще станат места за почивка на пътуващите души, тухлите ще павират пътеката, по която вървяхме с Джон, и кръга, в който седяхме и разговаряхме с часове. Да съберем целият свят на едно място, на едно поле, да живеем и растем заедно в хармония. Това ще бъде най-добрата почит, която бихме могли да отдадем на Джон.”
Ландшафтният архитект Брус Кели работи по проекта в тясно сътрудничество с Йоко Оно. В центъра на Strawberry Fields е разположена черно-бяла мозайка с една дума: “Imagine” – заглавието на една от най-емблематичните песни на Ленън
Мозайката е подарък от Неапол, Италия. “Получи се прекрасно, точно както каза Йоко Оно”, казва Кели пред New York Times няколко дни преди откриването. “Почти започваш да си мислиш, че в ягодовите полета има нещо мистично.”
Фенове се събират в мемориала на рождения ден на Ленън и на годишнината от смъртта му. С времето Strawberry Fields се превръща в една от най-популярните туристически дестинации в Ню Йорк.
В сайта на Strawberry Fields е записан поздрав за посетителите му: “По време на кариерата си в “Бийтълс” и на соловата работа, музиката на Джон даваше надежда и вдъхновение на хората по целия свят. Кампанията му за мир продължава символично тук, в Strawberry Fields […] “Imagine”. Тази песен е призивът на Джон към всички нас да си представим мир без конфликти и разделение, да си представим свят, в който има мир. Той написа тези текстове с невероятно дълбока любов и голяма надежда за нашето бъдеще.”
Когато Strawberry Fields се откриват за първи път пред чакащите фенове, Йоко Оно казва на публиката: “Нека градината да радва потомците ни през следващите векове. Наслаждавайте се.”
Десет минути мълчание…
ОТ КАТЕГОРИЯ ЗНАМЕНИТОСТИ
ВСИЧКО ОТ ФАКТИ И ИДЕИ