Брус Лий
27.11.1940 - 20.07.1973
Трудно е да се намери човек, който да не познава Брус Лий и творбите му като “Пътят на дракона”, но повечето хора не са наясно с неговото творчество преди световната му слава. Роденият на 27 ноември 1940 г. Брус Лий се занимава с актьорство още от малък – участва във филм на крехката възраст от три месеца! Във филма “Момичето от Златната порта” от 1941 г. той играе китайско бебе. На шестгодишна възраст се снима в “Началото на едно момче”. До 18-ата си годишнина се е снимал в 20 филми, като последната му роля на детска звезда е във филма “Сирачето” през 1960 г.
И близо 40 години след смъртта си гуруто на бойните изкуства Брус Лий остава най-известната икона в този жанр. Гробът му в гробището Лейквю в Сиатъл все още привлича поклонници от цял свят, включително трио монголци, които изминали 3700 мили, за да отдадат почит на 53-тата годишнина от рождението му. Според информация в медиите, пътуването им продължило седем месеца и изхабило пет чифта обувки.
Според Northwest Asian Weekly историята на Брус Лий със Сиатъл започва през 1959 г., когато той се премества в Изумрудния град, за да завърши гимназия. Следва обучение в Seattle Central Community College, а след това във Вашингтонския университет, където започва да подпомага финансово следването си, като преподава бойни изкуства на приятели. В крайна сметка успява да отвори студио за бойни изкуства в китайския квартал на Сиатъл, а след това и по-голямо училище в квартал U-District. Брус имал много ученици, и една от тях била Линда Емери. Скоро връзката им станала по-интимна, а през 1964 г. двамата се оженили. В крайна сметка Лий и Емери се преместили в Оукланд, Калифорния, а в следващите десетина години Холивуд забелязва таланта му.
Роденият в Сан Франциско учител по кунг-фу, известен с впечатляващата си сила и миниатюрния си ръст, чупи рекорди по касови приходи в Китай с филма “Яростни юмруци” от 1971 г. и е на път да се превърне в международна звезда, когато умира неочаквано на 32-годишна възраст, само няколко седмици преди премиерата на хитовия си филм “Излизането на дракона”.
За бързината на Брус Лий се носят легенди. Всеки, който някога е гледал видеоклип с този човек, правещ… ами, каквото и да било, е видял, че начинът, по който той се движи, противоречи на логиката, физиката и естествения свят. Огромната му бързина е резултат от отдадеността му на храненето и фитнеса, които извайват тялото му до съвършенство. Ударите му били толкова бързи, че не можели да бъдат блокирани от почти никого, които някога се опитвал да се изправи срещу него.
До смъртта си (на 32-годишна възраст) Лий е участвал само в пет големи американски продукции. В първата от тях, “Марлоу”, той дори играе второстепенна роля.
Смъртта на Брус Лий е трагичен инцидент, който никой не би могъл да предвиди. Мозъкът му се подул значително, като се увеличил с 13%, вследствие на алергична реакция на Лий към мепробамат. За човек, чийто живот в зряла възраст бил свързан с храненето и фитнеса, кончината му в резултат на едно хапче, взето за нещо толкова просто като главоболие, е трудна за приемане.
Смъртта му официално е обявена за “смърт по непредпазливост” – решение, което съдебните лекари използват за хора, които умират от злополука, обикновено след рисково поведение, макар че е трудно да се приеме, че гълтането на хапче за главоболие е “рисково” поведение. В медиите започват да се появяват слухове за заговор и убийство, но заключението е категорично – Лий умира от мозъчен оток. Най-лошото е, че този оток е можело да бъде лекуван, ако е бил установен малко по-рано.
Поради внезапната му смърт, шестият филм на Брус “Смъртоносна игра” не е завършен.
Последните месеци на Брус Лий
Това, което се знае със сигурност, е, че два месеца преди смъртта си Брус Лий внезапно е хоспитализиран. Това се случва през май 1973 г., когато Лий припада, докато извършва постпродукционна работа по филма “Влез в дракона”. Обезсилен от припадъци и главоболие, той е откаран в Хонконгската баптистка болница в Коулун Тонг.
Лекарите бързо стабилизират състоянието му с помощта на манитол, като му поставят диагноза “мозъчен оток”, причинен от натрупване на течност около мозъка, което води до повишаване на вътрешночерепното налягане. След кратък престой в болницата той напуска и неприятности се приемат за отминали. Въпреки че след изписването Лий се оплаква от периодично главоболие, той поддържа обичайната си строга диета и интензивен фитнес режим. Състоянията, които сполетяват Лий през май, обаче се повтарят отново в деня на смъртта му, 20 юли 1973 г.
Смъртта на Брус Лий
В този последен, фатален ден Лий прекарва по-голямата част от него в усилена работа, обсъждайки създаването на “Смъртоносна игра” – незавършеният последен филм на Лий, в който се появява емблематичният му жълто-черен гащеризон. През по-голямата част от деня той работи заедно с продуцента и бизнес партньор Реймънд Чоу, преди двойката да посети дома на тайванската актриса Бети Тин Пей. Триото преглежда сценария, преди Чоу да замине за вечеря на друго място. По-късно същата вечер Лий получава главоболие и Тинг му дава Equagesic – болкоуспокояващо, съдържащо аспирин и успокоително, известно като мепробамат. Все още уморен, Лий заспива. Когато по-късно той не слиза за вечеря, Бети се опитала да го събуди, но без успех. Тя повикала Чоу в дома си, който също не успял да събуди звездата. След това двамата се обадили на лекар, който се опитал да съживи Лий и след като не успял, го откарал с линейка в болница “Кралица Елизабет”. Лий е обявен за мъртъв почти веднага след пристигането си в болницата.
Разгневените фенове скоро обвиняват тайванската звезда за смъртта му. Именно тя е дала фаталната доза Equagesic, така че трябва да е била тя, която го е отровила. Появили се слухове за недоволна, изоставена, отмъстителна любовница. “Получих заплахи, че животът ми е в опасност като отмъщение за Брус”, казва Бети Тинг Пей години по-късно в едно интервю. “Бях само на 26 години и по това време толкова много се страхувах от смъртта. Никой не дойде да ме подкрепи и да ми помогне.”
Една от конспиративните теории твърди, че тъй като Лий отказал да плаща на хонконгските триади за охрана на снимачните площадки, те наредили да го убият. Други твърдят, че всъщност бандите от континентален Китай са искали да отстранят Лий от пътя си. Според конспиративните теории, филмите на кантонската звезда застрашавали господството на филмите на мандарински език, китайците се страхували за инвестициите си и искали да убият Лий, за да защитят печалбите си.
По друга версия, основана върху разсъждения от типа: “кой има полза от тази смърт”, сянката на съмнението пада върху бизнес партьора на Брус Лий – Реймънд Чоу. Чоу и Лий основават Concord Production Inc – филмовата компания, която помага за създаването на филмите на Лий “Пътят на дракона”, “Влез в дракона” и “Смъртоносна игра”. След смъртта на Лий, Чоу получава пълен контрол над “Concord Production Inc”, притежавайки правата върху вероятно най-известните филми на Лий и максимално се възползва от посмъртната слава на актьора, за да продаде филмите им на международния пазар, жаден за още екшън с бойни изкуства.
Това, което се знае със сигурност, е, че Чоу пуска и “Смъртоносна игра” години след смъртта на звездата си. Във филма са използвани само 11 минути от действието, което Лий е заснел за проекта, но за останалата част от филма Чоу използва двойници и дубльори и дори включва кадри от реалното погребение на Лий, което е счетено от феновете на Лий за доста цинична постъпка. Особено сцената със застрелването на трупа му.
Може би най-далечно от реалността е убеждението, че семейно проклятие е причина за смъртта на Брус Лий. Привържениците на тази теория изтъкват факта, че родителите на Лий са загубили син преди раждането на Брус. Твърди се, че проклятието засяга мъжете в семейството, и това е причината родителите на Брус да го наричат “Малкия Феникс” вкъщи – прякор, който в Китай традиционно се използва за момичета (момчетата се наричат Дракони).
Ефектът от същото проклятие се използва и за обяснение на нещастната смърт на сина на Брус – Брандън Лий, който на 28-годишна възраст загива по време на снимките на филма “Гарванът” през 1993 г. – същата година, когато се навършват 20 години от смъртта на баща му. Истинските вярващи твърдят, че не е просто зловещо съвпадение, че Брандън случайно е застрелян на снимачната площадка по същия начин, по който героят на Брус е застрелян по време на снимките в “Смъртоносна игра”. Разбира се, тази теория пренебрегва факта, че по-големият брат на Брус – Питър, доживява до 69 години, докато по-малкият му брат Робърт е жив и до днес.
След смъртта на Брус Лий през 1973 г. вдовицата му ясно заявява, че Сиатъл е мястото, където той трябва да бъде погребан. Поради тази причина са направени две погребални церемонии – в Хонгконг, за семейството му, където се събират около 30 000 души, и в Сиатъл, където актьорът е погребан на тревист хълм срещу езерото Вашингтон – неговото любимо място за отмора в по-тесен кръг от членове на семейството и приятели.
Пет дни отнела подготовката за първото погребение.
Вечерта на 24 юли 1973 г. пред погребалния дом в Коулун се събира тълпа от опечалени в очакване на церемонията на следващата сутрин. С наближаването на определения час – 10 сутринта, броят им се увеличавал, докато повече от петнадесет хиляди хонконгци застанали зад полицейските барикади, гледаха от балконите или се катерели несигурно по известните неонови реклами в града, за да хвърлят последен поглед към ковчега на своя идол. Вестник South China Morning Post описва сцената като “карнавал”. Когато тълпата забелязала един от известните приятели на Брус да влиза в погребалното бюро, тя се развълнува и го аплодира. С тъмни очила, за да скрият сълзите си, знаменитостите пристигали един по един, за да отдадат почит на човека, който поставил хонконгското кино на световната карта: Ши Киен, злодеят от “Извън дракона”; Нанси Кван, звездата от “Светът на Сузи Уонг”; Нора Миао, дългогодишна партньорка на Лий; поп певецът Самюел Хуей, приятел от детинство; дори Ло Вей, режисьор на два от филмите на Брус. Едно от малкото известни лица, които пропускат събитието, е Бети Тинг Пей, в чийто апартамент Лий умира. За голямо разочарование на публиката Бети предпочела да си остане вкъщи, където според съобщенията е била под силно успокоително. Вместо това тя изпратила венец с бележка: “На Брус от Тинг Пей”. До нея шестгодишно момиченце пуснало клонка с цветя с прост надпис: “От една малка почитателка”.
“За многобройните фенове, които останаха през нощта, най-тъжният момент беше пристигането на съпругата на Лий – Линда”, съобщава The China Mail. Черният мерцедес спрял на тротоара и Реймънд Чоу, бизнес партньор на Брус и ръководител на студио “Голдън Харвест”, отворил вратата на Линда и подал ръка. Линда била облечена изцяло в бяло – китайският цвят за траур – бяло двуредно палто до коляното, бели панталони и бяла рокличка. Светлокафявата ѝ коса била късо подстригана. Големи кръгли слънчеви очила скривали червените ѝ очи. Изглеждала притеснително слаба, сякаш не била яла от дни.
Петстотинте официални лица в тясното погребално бюро замлъкнали, когато двадесет и осем годишната вдовица влязла. В предната част на салона имало олтар със снимка на Брус в размер на филмов плакат с тъмни очила, заобиколен от панделки, цветя и китайски транспарант с надпис “Една звезда се удави в море от изкуство”. Пред портрета му горели три ароматни жасминови пръчици и две свещи. Стените били покрити с хиляди жертвоприношения – китайска калиграфия върху ленти от бяла коприна.
Реймънд и Линда се поклонили три пъти пред олтара, преди Чау да я придружи до секцията, запазена за семейството. По-големият брат на Брус, Питър, и съпругата му, Юнис Лам, вече стояли там тържествено. Според китайския обичай, помогнали на Линда да се преоблече в бяла траурна рокля с качулка. Двете ѝ деца, осемгодишният Брандън и четиригодишната Шанън влезли през страничен вход и също били облечени в бели бурлаци. Шанън, твърде малка, за да разбере ставащото, играела щастливо, а Брандън я гледал сърдито.
Китайският оркестър изсвирил традиционна погребална песен, която звучала като “Auld Lang Syne”, под звуците на която бил внесен бронзовият ковчег на Брус на стойност 40 000 хонконгски долара. Горната половина на ковчега била отворена. Вътре имало защитна стъклена обвивка, която покривала тялото на Брус, така че никой да не може да го докосне. Линда облякла съпруга си в синия китайски костюм, който носел в Dragon Out и също обичал да носи вкъщи, защото му бил удобен. Под стъклото лицето на Брус изглеждало сиво и изкривено въпреки тежкия грим.
Второто погребение на Брус Лий се провежда в моргата на Капитолийския хълм, сега бирария “Pine Box”, където Лий е оплакван от холивудски звезди, роднини и приятели на 30 юли 1973 г. след масовото публично погребение в Хонконг. Стив Маккуин, Чък Норис, Джеймс Кобърн и Джордж Лазенби носят ковчега. Джеймс Кобърн произнася надгробна реч, а Стийв Маккуин казва само: „Сбогом, братко. За мен бе чест да споделя с теб този кратък период от времето и историята. Като приятел и учител ти успя да обединиш ведно у мен физиката, духа и психиката.“ След тези кратки думи той хвърля белите ръкавици, с които е носил ковчега.
Брус Лий е погребан в Лейк Вю и в крайна сметка става вечен гражданин на Сиатъл, което е семейно решение. Дъщерята на Шанън Лий разказва пред Seattle Times, че майка ѝ Линда Лий Колдуел “започнала да си спомня в кое време животът им е бил обикновен и кога са били най-щастливи. “Това беше, когато живееха в Сиатъл. Там те се влюбили един в друг и започнали съвместното си пътуване”, казва дъщерята на Лий.
Днес, по данни на The Seattle Globalist, гробът на Лий привлича около 10 000 посетители годишно. За някои от тях това е просто спирка по време на обиколката им из Сиатъл. За други посещението на гроба на Лий е цел на тяхното поклонение. Безброй хора са оставили възпоменания за живота на Лий на мястото, много от възпоменанията били събрани и показани в музейна експозиция през 2014 г. Може би най-тъжното нещо в гроба на Лий е това, че точно до него се намира гроба на сина му. Смъртта на Брандън Лий през 1993 г. е трагичен инцидент, който лишава света от един невероятен талант, и зашеметява всички почти толкова, колкото и смъртта на баща му.
И двамата мъже починали твърде рано, но е правилно и напълно уместно, че местата им за последен покой са толкова близо едно до друго.
ОТ КАТЕГОРИЯ ЗНАМЕНИТОСТИ
ВСИЧКО ОТ ФАКТИ И ИДЕИ