Малко след полунощ около 12,30 ч. на 31 март 1993 г. камерите започват да снимат сцена, в която героят на Лий, Ерик, носещ торба с хранителни продукти, влиза през вратата и е прострелян няколко пъти. Алекс Пройс, австралийски режисьор на музикални видеоклипове, който прави първия си американски игрален филм, разполага с камери, които снимат сцената от два различни ъгъла, както и с видеокамера, записваща действието за бързо възпроизвеждане. Актьорът Майкъл Маси, който играе Фънбой, трябва да застреля Лий с револвер 44-ти калибър от около 15 фута разстояние, след което Лий взривява “скуиб” (малък експлозивен заряд), поставен в торба за хранителни стоки, за да симулира ефекта на взрива на куршума. Колкото и рисковано да звучи това, то е нищо в сравнение със сцената, заснета само седмица по-рано, в която Лий е “прострелян” около 50 пъти на дубъл. Джей Би Джоунс, специалистът по специални ефекти за “Гарванът”, има дългогодишен опит в работата с оръжия от сериала “Маями Вайс”, координаторът на каскадите Джеф Имада също е на снимачната площадка и присъства на репетициите на сцената, давайки съвети. Тъй като основната работа с полуавтоматичните оръжия в “Гарванът” е приключила няколко дни по-рано, специалистът по оръжията Джеймс Мойер вече е освободен от ангажименти на снимачната площадка (дежурните икономически съображения).

Пред екип от 75-100 души Маси стреля с пистолета си, кюлчето в торбичката с хранителни стоки се взривява и Лий пада на земята. Едва когато сцената приключила и Лий не успял да се изправи, разбрали, че нещо не е наред и, че Брандън е прострелян.

Скоро актьорите и екипът на “Гарванът” виждат, че Лий кърви силно от дясната страна на корема си. Извикана е линейка. Пристигналите парамедици сложили на Брандън надуваеми панталони, за да изтласкат кръвта от краката му обратно в горната част на тялото, след което откарват изпадналия в безсъзнание актьор в Регионалния медицински център “Ню Хановер” в Уилмингтън. Когато го докарали малко след 1 ч. през нощта, лекарите открили в корема му дупка с размерите на сребърен долар, стабилизирали го, “доколкото могли”, и го откарали в операционната. В продължение на пет часа, докато Лий лежи на масата, хирурзите се опитват да възстановят обширните увреждания на съдовете и червата и да спрат кръвоизлива, който е толкова силен, че се налага да му прелеят 60 литра кръв – толкова, колкото са необходими за петима възрастни мъже.

Междувременно детективите пристигат на снимачната площадка и преглеждат видеозаписа, направен по време на заснемането на сцената, който показва, че дясната страна на Лий съответства на ъгъла на изстрела от пистолета за тази сцена. Техниците на снимачната площадка разреждат пистолета и го поставят заедно с изстреляната гилза от халостния патрон в найлоново пликче. Откриват, че на един от куршумите в кутията липсва наконечника, който явно е бил останал в ствола на пистолета.

Годеницата на Брандън пристига в болницата около обед, а майка му Линда пристига от дома си в Айдахо. В присъствието на годеницата си в 13:03 ч. в интензивното отделение по травматология и неврохирургия, без да дойде на себе си след операцията, Брандън умира. Майка му успява да пристигне пет часа по-късно.

Брандън Лий е само на 28 години.

Окръжният прокурор Джери Спайви заявил: “Смъртта на Брандън Лий е резултат от пренебрегване на основни и общоприети правила за безопасност. Обзалагам се, че това никога няма да се повтори с този снимачен екип”.

В рамките на няколко часа след инцидента с Лий се появяват и разпространяват зашеметяващо бързо огромно количество слухове, много от които са останали в спящо състояние след мистериозната смърт на баща му Брус Лий от мозъчен оток през 1973 г. Твърди се, че Брандън Лий е бил убит от триадите – група организирани престъпници, свързани с развлекателната индустрия в Хонконг и Тайван, които били възмутени, че Лий не се снима в техни филми. Други изтъкват почти невероятната прилика между убийството на Лий и сцена от последния филм на баща му “Смъртоносна игра”, в която героят на Брус Лий е прострелян с истински куршум, докато се преструва, че умира от огнестрелна рана. Идеята на таблоидите отпреди две десетилетия, че китайската мафия е убила Брус Лий като наказание за това, че е разкрил тайните на древните бойни изкуства на филмова лента, е изтупана от прахта и прикачена към сина му.

Още един фактически паралел с “Гарванът”: героят на Брандън – Ерик Дрейвън – също по сценарий трябвало да се ожени на следващия ден. В крайна сметка филмът излиза на екраните с посвещение за Брандън и Елис. Брандън Лий се запознава с Елис Хътън през есента на 1990 г. Госпожица Хътън е представена на Лий като тогавашната асистентка на режисьора Рени Харлин. Брандън се заклева, че никога няма да се ожени, но Елиза променя гледната му точка.

Тялото на Брандън е откарано в щата Вашингтон и е погребано до баща му Брус на 3 април 1993 г. Брандън е погребан в сватбения си смокинг, а годеницата му присъства на погребението в сватбената си рокля. На следващия ден – 4 април била организирана възпоменателна служба в дома на партньорката на Брандън по игра на табла Поли Берген в Бевърли Хилс. Присъствали повече от 300 души, сред които Стивън Сийгъл, Дейвид Карадайн, Кийфър Съдърланд, членове на семейството и близки приятели на Брандън.

Работата по “Гарванът”, в който за втори път в кариерата си на актьор Брандън Лий играел главна роля, била прекратена. От “Paramount”, които трябвало да го разпространяват, се отказали от проекта, но студиото “Miramax” видяло потенциал във филма. “Miramax” дали още 8 милиона долара, което било повече от 50% над оригиналния бюджет. Сценарият бил пренаписан, били премахнати няколкото сцени, които Брандън не могъл да завърши, а там, където се налагало да се снима отново, лицето му било добавено дигитално върху друго тяло. Това включвало и сцената с убийството на главния герой, тъй като не можели да използват кадрите с реалната смърт на актьора, поради етични причини.

В крайна сметка “Гарванът”, който първоначално бил планиран само за разпространение на видеокасети, тръгнал по кината. И за изненада на всички се превърнал в огромен комерсиален успех.

Надписът върху паметната плоча на гроба на Брандън е епитафия не само за една кратко продължила физическа и в същото време живееща в душата на Елис и до сега любов, но и послание към всеки, който го прочете: