Какви са усещанията, когато умираме? Във филмите и книгите има стандартизирани версии, като в някои от тях се говори за светлина в края на тунел, в други – за спомените, които бързо изплуват пред очите “като на кинолента”. Вярно ли е това? За да разберат повече, учените проучват спомените на хора, които са били на прага на смъртта. Проучването е съсредоточено върху преживяванията на оцелелите, онези, които са били много близо до смъртта.

Независимо от това, че учените от векове се опитват да разгадаят тайната на смъртта, терминът “преживяване, близко до смъртта” се появява едва през 1975 г. Използва се за описване на т.нар. “поглед в отвъдното”. Учените дори са създали международна асоциация, която има за цел да събира и изследва свидетелства на хора, които са имали преживявания, близки до смъртта. Обикновено те разказват, че са излезли извън тялото си, виртуално са се срещнали с близките си или са наблюдавали отвън как лекарите се опитват да ги реанимират, записвайки клиничната им смърт.

Дали спомените на повечето оцелели от клинична смърт наистина се запазват?

Проучване сред жители на САЩ, Германия и Австралия установява, че само 4-15% от хората, намирали се близо до смъртта, са имали реални преживявания, тоест били са в съзнание. Оказало се, че участниците в проучването са преживявали подобни усещания не само на “прага” на смъртта, но и в други случаи в животата си, по време на силно стресова ситуация.

Дежавю, страх и среща със семейството

В проучване от 2015 г. изследователите изучават преживяванията на хора, близки до смъртта, след сърдечен арест.

Интервюират 100 души. Оказва се, че около половината от интервюираните са запазили спомени за този момент. От тези запазени спомени учените идентифицират 7 типични групи чувства:

– страх, 

– образи на животни или растения,

– ярки светлини, 

– дежа вю, 

– среща със семейството, 

– видения за насилие или преследване. 

Само няколко души обаче си спомнят какво се е случвало около тях след като сърцето им е спряло да бие.

Установено е, че по време на сърдечния арест хората са видели неща, които всъщност не са се случили. Около 20 % от анкетираните съобщават за приятни видения, като например “появяване” на близки хора или усещане за топла светлина. Едва 2% от тях реално си спомнят собствените си усещания след спирането на сърцето.

В друго проучване изследователите интервюират 154 души, преживели клинична смърт с цел да разберат не само какво са преживели тези хора, но и в какъв ред се сменят преживяванията им.

Ето и най-популярните отговори:

– усещане за безкраен мир и спокойствие – 80% от анкетираните;

– ярка светлина – 69%;

– срещи с духове или хора – 64%.

Най-редките преживявания са:

– бързи мисли – 5%;

– виждания за бъдещето – 4%.

По отношение на последователността на преживяванията най-популярното първо преживяване се оказало това с напускането на тялото, а последното – на завръщане в тялото.

Шестима участници в проучването съобщават за една и съща последователност на събитията: напускане на тялото – преминаване през тунел към ярка светлина – усещане за покой.

Като цяло може да се каже, че 

преживяванията около смъртта за всеки участник били уникални,

но между някои преживявания е открита връзка. 

Изследователите обясняват, че извадката на проучването не е достатъчно представителна, за да се направят категорични изводи. Колкото повече хора могат да бъдат интервюирани в бъдеще, толкова по-голям е шансът да се открие кои преживявания преди смъртта са общи за всички и кои са повлияни от социалния и културния опит.

Обвинения в ненаучност

Изследването на усещанията и преживяванията на хора, близки до смъртта, се усложнява от факта, че изследователите трябва да могат категорично да отделят истинските усещания от проекциите, породени от културните пластове и архетипните преживявания. Примерно, за да се създаде единна реална картина, трябва да се проучат хора от всички континенти.

Факт е, че в западната култура има определени клишета при описанието на смъртта, като тунел, светлина и срещата с мъртви роднини и приятели. А самият факт, че тези клишета присъстват в съзнанието, може да доведе до нереални преживявания. С други думи, на прага на смъртта човек вижда това, което очаква да види. За пълноценно изследване е необходимо да се проучи отношението към смъртта на различните световни култури, за да се разграничат общите тенденции и различията.

А може би причината за пкаквито и да било усещания е вярата в задгробния живот?

Това е другата, реална трудност, с която се сблъскват изследователите: преживяванията, близки до смъртта, може да са свързани с вярата на хората в задгробния живот. Поради тази причина учените, които критикуват описаните по-горе изследвания, се съмняват в научните статии по темата и в разказите на онези, които са надникнали отвъд чертата.