Начинът, по който се обработват телата на починалите, се променя от една епоха в друга. Но малцина са тези, които биха предположили какви неочаквани перспективи ще предложат технологиите на 21-ви век в тази област. Например, рекламата на една пионерска компания съобщава за нея по-ярко от всички останали думи: “Мечтаете ли да напуснете живота със стил? С помощта на най-новите технологии ще превърнем пепелта ви в диамант!“.

Algordanza е нещо средно между погребално бюро, лаборатория и бижутерски салон. Името на компанията, базирана в Швейцария, означава “памет” на романски език.

Стойността на диамантите от пепел варира от 5 000 до 22 000 щатски долара, а цената зависи от:

– Желания размер на диаманта;  

– Избора да поставите диаманта след шлифоването в калъф от благородно дърво или да го вградите в колие, пръстен, висулка или друго бижу.

Може да изглежда, че подобна екзотична услуга все още не е намерила своя пазар. Но цифрите сочат друго: през 2016 г. в Algordanza са пристигнали повече от 800 урни с пепел – всеки ден повече от двама души започват посмъртното си превръщане в диамант.

Самият процес на изработване на диамант от пепел и аксесоар отнема между 2 и 4 месеца.

Съществуват няколко често срещани причини за превръщането на част от пепелта в диамант. Например членовете на семейството (често съпруги и майки), които искат да запазят частица от любимия си човек до себе си, се стремят да превърнат починалия в бижу. Понякога те подписват прижизнен договор за “диамантено бъдеще”: най-често това са хора, диагностицирани с неизлечимо заболяване.

Автор на идеята е Риналдо Вили (Rinaldo Willy). Историята за това как му е хрумнала тази необичайна идея сама по себе си заслужава внимание – защото, както много други проекти, които впоследствие са станали успешни, тя се е родила напълно случайно и леко погрешка.

По думите на Риналдо, докато учи във факултета по икономика, в началото на 2000 г., по препоръка на своя професор той прочита статия, написана от руски учен за нов метод за производство на изкуствени диаманти от пепел, които да се използват като полупроводници. Риналдо бил сигурен, че става дума за пепел от кремация, докато авторът на статията имал предвид пепел от растения, като листа, кори и т.н.

Окуражен от идеята, Риналдо започнал да разпитва преподавателя за стъпките, свързани с получаването на синтетични диаманти от човешка пепел. Разбира се, грешката е открита, но и професорът, и студентът признават, че идеята има добри перспективи. Впоследствие партньорите се свързват с руския учен, чието лабораторно оборудване се оказало подходящо за първите стъпки в синтеза на диаманти. Algordanza се ражда и израства в резултат на това сътрудничество.

Един от най-честите въпроси, които задават на Риналдо, е: какво го е привлякло толкова много в идеята да направи диаманти от пепел? Отговорът му е в сферата на естетиката: диамантът е скъпоценен камък, който въплъщава нашата представа за красота. Риналдо е вдъхновен от идеята да превърне мъртвото тяло в нещо, което е приятно за докосване и радва окото.

Този подход контрастира с огромните, пренаселени гробища и занемарените гробове, където връзката с починалия често е изключително ефимерна. От друга страна, диамантът не може да бъде разпръснат, както понякога се случва с кремираната пепел – скъпоценният камък се превръща във въплътен спомен, който се предава от поколение на поколение като семейна реликва.

Риналдо предпочита термина “неразрушимост” (диамант = adamas, на гръцки “неразрушим”) пред “вечност” (“вечен спомен”), защото споменът за починалия живее, докато продължава да бъде почитан от хората. Диамантът, създаден от пепел, прави паметта за даден човек именно неразрушима.

Всеки от етапите на синтеза на диаманти се извършва на територията на лабораторията Algordanza, след като пепелта е доставена след кремация. В зависимост от законодателството на страната на починалия, пепелта се доставя в една партида или в две урни по различно време (за да не се изгуби, ако нещо се обърка при транспортирането).

Следващата стъпка е обработката на пепелта със специални химикали, които концентрират целия въглерод от пепелта. По-нататък аморфният въглерод се превръща в ламиниран графит чрез традиционния високотемпературен метод.

И накрая, последната фаза се състои в пресъздаване на условията, при които диамантите се образуват дълбоко в Земята в продължение на милиони години при огромни налягания и температури.

Създаването на един диамант отнема около няколко месеца.

Размерът на необработения диамант е средно 4 карата, като след завършване на шлифоването намалява до 1 (рядко 1,6-1,8). Колкото повече време отнема изработването на скъпоценен камък, толкова по-дълго графитът е в устройството: растежът на кристалната структура на диаманта е бавен.

Тъй като два грама въглерод са достатъчни за създаването на един диамант, от човешката пепел могат да се направят няколко диаманта. В продължение на няколко години общуване с клиенти става ясно, че поръчка за изработване на няколко диаманта от една пепел най-често се прави от японци, които искат да подарят възпоменателните диаманти на близки роднини.

Теоретичните изчисления показват, че от средния обем човешка пепел се получават 50 диаманта. Досега обаче най-голямото количество получени сиаманти е 9.

Необходимо е да се отбележи, че пепелта на хората също е с различно качество (въпреки че може да се предположи обратното на пръв поглед). В случаите, когато лицето е имало протези или е било подложено на медицинско лечение, пепелта може да съдържа химически примеси. При извличането на въглерода те не се отсяват напълно, което намалява качеството на диаманта. Подобни обстоятелства също променят цвета на скъпоценния камък: например преминаването на химиотерапия по време на живота променя нюанса на диаманта към по-светъл.

В повечето случаи преобладават диаманти със син цвят, което се дължи на наличието на бор в пепелта. Подобно на автобиографичната уникалност на хората, чийто прах постъпва във фирмата, дори когато пепелта се превръща в диаманти, цветът на всеки диамант е уникален и варира в огромни граници – от наситено черно до прозрачно без никакви нюанси.

Много клиенти питат дали има разлика между диамантите, изработени в лаборатория от пепел, и тези, които са се образували по естествен път. Най-правилният отговор е, че те са “пренебрежимо малки”, и то в буквалния смисъл. Всичко, с което се отличават естествените диаманти, се съдържа в техните синтетични аналози. Дори бижутер от най-висок клас не може да открие разликата. Единственият начин да се установи разликата е чрез химически анализ. За човешкото око няма разлика.

Заслужава да се отбележи, че въпреки специалния начин на навлизане на пазара на “паметни диаманти”, Algordanza вече не е монополист в тази област. Има поне пет конкурента: в САЩ, Германия, Обединеното кралство и в самата Швейцария.