Евтаназията се превърна в актуален въпрос в наши дни, тъй като съвременната медицина успява да запази живота (или неговото подобие) на хора, които преди сто години биха били смятани за мъртви или умиращи. Въпреки това спасеният човек може да изпадне в продължителна кома или мозъкът му да бъде необратимо увреден. Възможно е и по-нататъшният живот на човека да бъде изпълнен с мъчителна физическа болка. Съвременната медицина е в състояние да държи жив пациента в кома с години, а понякога и с десетилетия.

Оттук произтича и основният морален въпрос за евтаназията, формулиран под формата на дилема: “Кое би било по-голямо зло – да се позволи на пациента да умре (да се убие) или да продължи да живее живот, изпълнен със страдание?”

В допълнение към моралната страна е важно да се разгледа и практическата страна на въпроса, в която са засегнати въпросите за разпределението на ресурсите между медицинските институции, вредата за близките на умиращия, злоупотребата с евтаназията с користни цели и др.

“Убийството от милосърдие” е практика, която датира от древни времена. Лекарите прибягват до нея, когато разбират, че пациентът не може да бъде излекуван и че по-нататъшният му живот ще бъде изпълнен с непоносими страдания. В древността медиците са познавали бавната и мъчителна смърт, в сравнение с която бързата и безболезнена смърт била благословена. Често от състрадание са убивани хора, които били в кома и не можели да се грижат за себе си. На средновековните бойни полета се е смятало за добродетел да се даде бърза смърт на умиращ враг или другар по оръжие.

Въпреки че Хипократовата клетва – медицински кодекс, датиращ от древни времена – строго забранява да се помага на пациент да умре, през вековете на лекарите им се е налагало да я нарушават отново и отново, безброй пъти.

Отношението към евтаназията се променя драматично през ХХ век. Нацистка Германия активно практикува спорни области на медицината, като евтаназията и евгениката – изкуствен подбор на човешки същества с цел осигуряване на по-добро потомство. Когато в края на Втората световна война престъпленията на нацисткия режим стават обществено достояние, тези практики се свързват с жестокостите на хитлеристка Германия. Десетилетия наред евтаназията беше забранена като нехуманна практика и едва през 80-те години на миналия век отношението към нея започна да се преразглежда.

Съществуват два начина за класифициране на евтаназията. Първата се основава на начина, по който се извършва процедурата в края на живота. Вторият се основава на субекта, който инициира евтаназията.

Активната евтаназия е прилагане на лекарства, които прекратяват живота на пациента.

Пасивна евтаназия – прекратяване на животоподдържащата терапия или изключване на пациента от животоподдържащите апарати.

Доброволна евтаназия – извършена в съответствие с желанието на болния.

Недоброволна евтаназия – извършена в съответствие с желанието на роднините на пациента или на лекарския съвет (когато пациентът не е в състояние да изрази волята си).

Тази двойна класификация дава възможност за четири вида евтаназия:

Активна доброволна евтаназия – доста противоречиво третирана от страна на специалистите по медицинска етика.

Пасивна доброволна евтаназия е практика с преобладаващо положително отношение от страна на специалистите по медицинска етика.

Активна недоброволна евтаназия – преобладаващо отрицателно отношение от страна на специалистите по медицинска етика.

Пасивната недоброволна евтаназия е с противоречиво отношение от страна на специалистите по медицинска етика.

Има няколко държави, в които евтаназията е разрешена. Това са: Нидерландия, Белгия, Колумбия, Люксембург и Канада. В редица страни е разрешено асистираното самоубийство, т.е. самоубийство чрез приемане на лекарства, специално предписани от лекар за тази цел. Тази възможност съществува в Швейцария, Германия, Холандия и в щатите на САЩ: Орегон, Вашингтон, Колорадо, Хавай, Монтана, Върмонт, Калифорния.

Редица държави разрешават пасивната евтаназия: Аржентина, Чили, Финландия, Франция, Германия, Индия, Ирландия, Израел, Южна Корея, Швеция, Великобритания.

В Швейцария и Нидерландия има клиники за евтаназия, които предоставят услуги на чужденци. Средната цена на процедура в края на живота в Швейцария е 4 000 евро.

Начинът, по който се извършва евтаназията зависи от вида на евтаназията.

– Пасивната евтаназия (“оставяне да умре”) предполага спиране на медицинските процедури, които поддържат живота на умиращия.

– Активната евтаназия (“помощ за умиране”) включва прилагане на медикаменти, които осигуряват безболезнен край на живота на неизлечимо болни хора.

В повечето страни, в които се прилага евтаназия, трябва да бъдат изпълнени пет важни условия, за да бъде приложено правото на евтаназия:

1. Психическото и физическото страдание на пациента е много тежко и няма никакъв шанс да бъде поправено;
2. Пациентът иска да умре и многократно е поискал евтаназия, като исканията са записани;
3. Решението на пациента е взето лично от него, независимо и възоснова на безусловни лични познания;
4. Всички алтернативи са изчерпани или отхвърлени;
5. Лекарят, който взема решението, се е консултира с колеги.

Евтаназията обикновено се прилага в следните случаи:

– терминален рак (злокачествен рак в стадии 3 и 4);

– Синдром на Апалия (PVS, тотална кортикална дисфункция, изразяваща се в пълна липса на признаци на когнитивна активност, като се редуват сън и бодърстване, сърдечносъдови и дихателни функции)

– тежка форма на болестта на Алцхаймер;

– крайни стадии на множествена склероза;

– пълна парализа на тялото;

– редица други състояния, които са мъчителни за умиращия.